— Ей сега ще бъде готово! — отвърнаха Винтчо и Болтчо.
Знайко излезе или, по-право казано, изплува от кухнята, а Винтчо и Болтчо се заловиха да приготвят закуската. Това не се оказа така лесно, както предполагаха отначало. Първо, нито грисът, нито брашното, нито захарта, нито фидето искаха да се изсипват от пакетите или пък, ако се изсипваха, попадаха не там, където трябва, а се разпръсваха из въздуха и плаваха наоколо, влизайки и в устата, и в носа, и в очите им, което беше твърде неприятно за Винтчо и Болтчо. Второ, водата от чешмата също не искаше да пълни тенджерата. Изтичайки под налягане от крана, тя се удряше в дъното на тенджерата и се изплискваше навън. Там се събираше на едри и дребни топчета, които плаваха във въздуха и на свой ред влизаха и в устата, и в носа, и в очите, и дори във врата на Болтчо, което също не беше кой знае колко приятно.
Като връх на всички беди огънят в печката не искаше да гори. Защото, за да гори огънят, необходим е непрекъснат приток на чист кислород. Когато огънят гори, той нагрява околния въздух. Топлият въздух е по-лек от студения и затова отива нагоре, а на негово място към пламъка от всички страни приижда пресен въздух, богат на кислород. В условията на безтегловност обаче както студеният, така и нагретият въздух нямат никакво тегло. Ето защо нагретият въздух не става по-лек от студения и не се вдига нагоре. Щом всичкият кислород около огъня се изразходва при горенето, пламъкът угасва и тук вече не може да се направи нищо.
Нашите приятели съобразиха в какво се състои мъчнотията и решиха да приготвят закуската върху електрическата печка.
— А още по-добре ще бъде, ако не готвим нищо, а просто сварим чай — предложи Болтчо. — В чайника все пак е по-лесно да се налее вода.
— Гениална мисъл! — одобри Винтчо.
Като действуваха колкото се може по-предпазливо, приятелите напълниха чайника, поставиха го на електрическата печка и здраво го привързаха с връв към масата, за да не отплува нанякъде. Най-напред всичко вървеше добре, но след няколко минути Винтчо и Болтчо видяха, че от чучурчето на чайника излиза воден мехур, сякаш някой изтласква водата отвътре. Болтчо бързо запуши отвора на чайника с пръст, но водата веднага почна да излиза като мехур от капачето. Този мехур ставаше все по-голям и най-после се откъсна от капачето, полюлявайки се, като че беше направен от рядко желе, и заплува във въздуха.
Винтчо бърже вдигна капачето и погледна в чайника. Чайникът беше празен.
— Ама че работа! — измърмори Болтчо.
Двамата приятели отново напълниха чайника и го поставиха на горещата печка. След минута водата пак започна да излиза от чайника.
В този момент отново се появи Знайко.
— Е, скоро ли ще свършите? Другарите ви са гладни!
— Тук при нас става някакво чудо! — смутено рече Болтчо. — От чайника излиза мехур.
— Мехурът още не значи чудо! — отвърна Знайко.
Той се приближи до чайника и строго погледна мехура, който се издуваше на края на гърлото. После каза „хм!“ и се опита по-плътно да притисне капачето към чайника. След като се увери, че и това не води до нищо, Знайко за трети път каза „хм!“ и се замисли за момент. После рече:
— Никакво чудо няма тук. Това явление научно е напълно обяснимо. Всички знаете, че водата се нагрява благодарение на разместването на частиците й. Когато долните водни пластове в чайника се нагреят на огъня или на електрическата печка, те стават по-леки и изплуват нагоре, а на тяхно място слиза студена вода от горните пластове. В чайника се получава, тъй да се каже, кръгообращение на водата. Но такова кръгообращение става само ако водата има тегло. Няма ли тя тегло, както сега, тогава долните пластове вода при нагряване не стават по-леки и не изплуват отгоре, а остават долу. Те се нагряват, докато се превърнат в пара. Тази пара се разширява при нагряването и почва да издига студената вода, която се намира над нея, следствие на което тя излиза във вид на мехур от чайника. А какво следва от това?
— Какво следва ли? — разпери ръце Болтчо. — От това сигурно следва, че мехурът ще се откъсне от чайника и ще плава във въздуха, докато се пукне и разлее на гърба на някого.
— От това следва — строго продължи Знайко, — че в условията на безтегловност водата трябва да се вари в херметически затворен съд, значи в такъв съд, чийто капак се затваря плътно и не пропуска нито вода, нито пара.
— В нашата работилница има котел с капак, който се затваря херметически. Аз ей сега ще го донеса — каза Винтчо.
— Хайде донеси го, но моля ти се по-бързо. Режимът на храненето не бива да се нарушава — рече Знайко, като се отдалечаваше.