Тъкмо Бърборкь каза това и се чу трясък. Екраните на телевизорите моментално угаснаха. След няколко секунди по тях се замяркаха някакви светли ивици и появилата се пред телевизионните зрители говорителка каза с приятна усмивка:
— А сега, скъпи приятели, ви каним на танц… Отместете мебелите. Поставете столовете до стената или ги изнесете от стаята; масата можете да преместите в ъгъла.
Чу се музика. На екрана се появиха танцуващи двойки. Този път танците не заинтересуваха зрителите. Обаче никой не изключваше телевизорите. Всички се надяваха, че в следния момент може да започне предаване за космонавтите.
И лунните жители естествено не се излъгаха в очакванията си. През последните дни както по радиото, така и по телевизията непрекъснато се предаваха някакви новини за космонавтите, за гигантските растения или за безтегловността. Особено поразени бяха всички от разказа за полицая Хнигел, който в състояние на безтегловност стрелял с далекобойната си голямо-калибрена пушка и реактивната сила го понесла с такава скорост, че той за някакъв си половин час направил околосветско пътешествие, тоест прелетял около вътрешното ядро на Луната и паднал приблизително на същото място, откъдето бил отлетял.
Този главозамайващ полет направи такова силно впечатление на самия Хнигел, че той, горкият, още не можеше да дойде на себе си. А когато го заведоха в телевизионното студио и го помолиха да разправи на зрителите за околосветското си пътуване, той не можа да каже нищо свързано, а само повтаряше:
— А пък аз… как беше, а… бум! И после пши-и! Пши-и!
И въртеше ръце пред себе си с идиотско изражение на лице.
Все пак физиономията му доби малко по-смислен израз, когато говорителят съобщи, че далекобойната пушка на Хнигел е намерена недалеч от града. Зрителите веднага забелязаха, че седналият на масата Хнигел се вслушва с интерес в думите на говорителя. Когато в студиото внесоха винтовката, той скочи от мястото си и посегна към оръжието с блеснали от радост очи. Но щом пушката се намери в ръцете му, в него настъпи страшна промяна. Ръцете му се разтрепериха, тялото му се затресе толкова силно, сякаш през него минаваше електрически ток, лицето му се сгърчи като от болка и побледня. Устните на Хнигел беззвучно замърдаха, а пушката падна от ръцете му. Той размаха юмруци пред лицето си, като че заплашваше някого, и изкрещя със страшен глас:
— Никога! Чувате ли? Никога!
После ритна пушката с крак така, че тя отхвръкна в ъгъла. Той преобърна няколко стола и излезе тичешком от студиото. Никой не го видя повече.
Тази сцена остави неизгладимо впечатление у телевизионните зрители и особено у полицаите, които гледаха този ден предаването. Мнозина от тях чак сега разбраха, че е настъпило време, в което вече няма да могат безнаказано да вдигат пушка и да стрелят, в когото си искат. На всички им стана ясно, че скоро ще бъде невъзможно да се живее както досега.
Разбира се, полицаите вече не смееха да се доближават до ракетата, а още по-малко — да стрелят близо до нея. Жителите на селата можеха свободно да отиват при космонавтите и да получават от тях семена от гигантски растения. Сега вече сееха такива семена не само в селото Неялово, но и в Голишево, Безхлебово, Гладничево, Непроходимово и много други. Знайко се беше разпоредил да дават на селяните не само семената, от които те се нуждаят, но и да ги снабдяват с уреди за безтегловност и с антилунит, като им обясняват как да си служат с всичко това, за да се защищават от полицаите.
След известно време при космонавтите дойдоха няколко работници от Скъперфилдовата макаронена фабрика. Те казаха, че са решили да изгонят от фабриката Скъперфилд и да започнат сами да произвеждат макароните, без да имат господар. За да осъществят този си план, те се нуждаеха от уред за безтегловност, защото иначе полицаите можеха да им попречат и дори съвсем да ги изхвърлят_от фабриката.
Като получиха от космонавтите уред за безтегловност и достатъчно количество антилунит, скъперфйлдовите работници направиха така, че всички машини за разточване на тестото, бъркачките на макарони и фиде, сушилните, парилните, пресите и пещите можеха да работят в условията на безтегловността. Ефектът от всички тези мерки беше огромен. Брашното и тестото за макароните нямаха сега никаква тежест, машините работеха много по-бързо. Благодарение на това производството на макаронени изделия във фабриката се увеличи няколко пъти и макароните можеха вече да се продават значително по-евтино.
Бедняците, които никога досега не бяха имали достатъчно пари, за да си купуват продукти за ядене, бяха много доволни. Те казваха, че скъперфилдовите макарони (всички, кой знае защо, продължаваха да наричат макароните от тази фабрика скъперфилдови, въпреки че сега Скъперфилд не взимаше никакво участие в тяхното производство), както и фидето, и юфката, са станали не само много по-евтини, но и по-вкусни. И това беше чиста истина, защото по-късно се изясни, че тестото за макарони, приготвяно в условията на безтегловност, втасва по-добре, става по-пухкаво и това се отразява на вкусовите качества на готовата продукция.