Тридесет и трета глава
Шишко се превъзпитава
Откак Шишко започна да работи на дяволското колело, характерът му силно се измени. Преди това той беше живял съвсем безгрижно: ядеше и пиеше, а в свободното си от ядене време скиташе по крайбрежния булевард и се въртеше на дяволско колело или на морски параболоид, без да се пита каква сила привежда в движение тези устройства. Сега той на свой гръб се убеди, че нито едно дяволско колело не се върти от само себе си, ако не го движат дребосъчета.
Както вече казахме, всяко дяволско колело представляваше от себе си един кръг или диск, поставен на вертикална ос. Този кръг беше монтиран на огромно кръгло ведро, плаващо недалеч от брега и закрепено с котви. Покритото с дъска ведро се потапяше по-горе от половината във водата, така че то почти не се и виждаше. Погледнат отстрани, огромният дървен диск се въртеше сякаш сам над водата.
Обикновено вътре във ведрото се намираха двама работници. Те по цели дни крачеха по дъното на този кръгъл съд, натискаха с всичка сила свързаните с оста лостове и въртяха по този начин оста заедно със закрепения на нея диск. Не е мъчно да си представим колко тежка и изнурителна беше тази работа.
Вътре във ведрото беше тъмно, тясно, влажно и толкова задушно, че бедните дребосъчета се обливаха целите в пот. Те се събличаха и работеха само по гащета, но дори и това не им помагаше много. През пролуките на дъските проникваше вода и пълнеше ведрото. Работниците непрекъснато трябваше да, изчерпват водата с помпа. Ако не успяваха да направят това, те работеха до колене в студената вода, което се отразяваше извънредно зле на здравето им. Постоянно кихаха и кашляха, разболяваха се от ставен ревматизъм, от катар на горните дихателни пътища, от грип и дори от възпаление на дробовете.
Шишко се изморяваше толкова много, че когато се върнеше в къщи, просваше се на леглото си и ставаше само за да хапне нещо. Дори и яденето не му се услаждаше както преди. Сега единственото му удоволствие беше да отиде през свободния си от работа ден на брега и сам да се повърти на някое дяволско колело или на параболоид.
— Чудесно! — със злорада усмивка мърмореше той. — Цяла седмица въртя различни безделници, нека сега други безделници да повъртят мене.
След известно време обаче той забеляза, че изпитва все по-малко удоволствие от въртенето на колело. Цялата му наслада биваше отровена от мисълта, че докато той се забавлява, друг някой е принуден със сетни сили да върти колелото и да се задъхва от липса на въздух в мрачното и влажно ведро. Най-после тази мисъл му стана до такава степен противна, че той съвсем престана да се върти на колело.
Сега Шишко имаше само една утеха: да поговори за едно-друго с Кротушко, който работеше заедно с него във ведрото. Този Кротушко отначало презираше Шишко за неговия навик да се върти на колело. Той казваше, че това развлечение е само за богатите безделници, които не знаят какво да правят с времето и парите си, а за обикновеното, нормално дребосъче е срамота да харчи за подобни празни удоволствия спечелените с толкова труд пари.
Когато видя, че Шишко вече не се увлича по това празно занимание, Кротушко престана да му се подиграва. Сега той разговаряше с него на сериозни теми, не му отвръщаше само с шеги и понякога му даваше да прочете вестник или някоя интересна книжка.
Един ден, когато те се връщаха заедно от работа, Кротушко каза;
— Както виждам, ти си добро дребосъче и може да ти се довери нещо; Ние имаме тук тайно сдружение. То се нарича Сдружение на свободните работници при дяволските колела. Ако искаш, може да те запиша и тебе. Събираме се от време на време, разговаряме за живота, купуваме си с общи пари хубави книги и заедно се абонираме за вестник. Сам, знаеш, е трудно да похарчиш толкова пари за вестник, а общо е много по-леко. Искаме всички да станем по-образовани и по-умни.
— А какво ще правите, когато станете по-умни?
— Ще започнем борба против собствениците на всички тези дяволски колела и параболоиди. Най-напред ще поискаме от господарите си да намалят работния ден. Ние се преуморяваме и боледуваме постоянно само защото от ранна утрин до късна вечер трябва да се въртим във влажните ведра и да дишаме разваления въздух.