— Но как ще накарате собствениците да намалят работния ден?
— Сега, естествено, е трудно да се направи това, защото още сме малко на брой. Но почакай, с течение на времето ще станем повече. Тогава ще отидем при собствениците и ще им кажем, че няма да работим, докато не намалят работния ден. Ще обявим стачка. А по-късно съвсем ще прогоним собствениците и ще станем наистина свободни.
— Че какво, това ми се харесва — отвърна Шишко.
И той реши да стане член на това сдружение. Кротушко го запозна с други работници от техния бранш: Платичко, Сомчо и Смадокчо, които също членуваха в сдружението. През свободното си време те се събираха заедно, беседваха върху различни неща, четяха интересни книги, вестници и дори мечтаеха да си съберат пари и да си купят телевизор.
По това време вестниците често поместваха съобщения за хода на стачката в Скъперфилдовата фабрика за макарони. Членовете на сдружението живо се интересуваха как ще завърши борбата на работниците против богаташа Скъперфилд. Скоро обаче вестниците взеха да пишат, че на Луната е пристигнал космически кораб и че долетелите космонавти от далечната Земя започнали да раздават на лунните жители семена от гигантски растения.
Щом се научи за пристигането на космонавтите, Шишко веднага разбра, че това са Знайко и другарите му. Отначало той реши да замине за Фантомас и да намери космическия кораб, за който се знаеше, че е кацнал в околностите на този град. После си помисли, че е твърде възможно да си изпати от Знайко, загдето беше отлетял без разрешение заедно с Незнайко и беше измамил останалите си другари, които също се готвеха за полет. След като размисли както трябва, Шишко реши да не ходи никъде, а да остане в Лос-Паганос и да продължи работата си на дяволското колело.
В това време вестниците поместваха все нови и нови съобщения за космонавтите, за гигантските семена, за безтегловността, с която полицаите не можеха да се справят. Голям шум вдигна новината, че Скъперфилдовите работници са овладели тайната на безтегловността и са изгонили от фабриката Скъперфилд. Щом се научи за това, Кротушко веднага рече:
— Ех, да можехме и ние да въдворим тук безтегловност! Щяхме и ние да изгоним господарите, пък и колелата щяха да се въртят по-леко в състояние на безтегловност.
— Вярно! — подкрепи го Смадокчо. — Ами какво ли ще бъде, ако някой от нас замине за Фантомас и се срещне с космонавтите? Може би и ние ще успеем да се сдобием с тази сила, а?
Тогава Шишко каза:
— Братлета, аз дълго мълчах, но повече не мога да търпя и ще ви призная нещо. Мисля, че с космическия кораб са дошли моите приятели. Защото и аз по-рано живеех на планетата Голямата Земя, а после прилетях тук заедно с Незнайко.
И Шишко разказа всичко, което се беше случило с него. Кротушко се убеди, че той говори истината, и каза:
— В такъв случай ти още сега трябва да заминеш и да поговориш с приятелите си. Вярвам, че те ще ни помогнат, когато научат за нашата тежка участ. Само че е необходимо да държим всичко това в тайна. Страхувам се, че богаташите могат да ни попречат.
Без да кажат ни дума някому, Кротушко, Платикчо, Сомчо и Смадокчо събраха всички пари, които имаха, и накупиха неща за ядене. Те ги сложиха в една чанта и ги дадоха на Шишко за из път. После му купиха билет за влака до Фантомас и петимата се отправяха към гарата.
— Най-важното е да не бъбриш с никого по пътя — съветваше Кротушко приятеля си. — Затваряй си устата, а си отваряй добре ушите, както казват. Ако полицаите подушат къде отиваш, ще попаднеш не при космонавтите, а право в дранголника!
След малко влакът пристигна. Шишко се сбогува с приятелите си и се качи във вагона. Там беше вече пълно, но Шишко все пак успя да си намери място. Той се настани по-удобно и почна да разглежда спътниците си и да се вслушва в разговорите им. Скоро стана явно, че всички разговори се въртяха около космонавтите, гигантските растения и безтегловността. Един пътник разказваше, че космонавтите били някакви особени дребосъчета без коси, с четири уши, с два носа, но само с едно око на челото. Те не дишали с бели дробове, а с хриле, защото живеели непрекъснато във водата, а когато излизали на суша, ходели във водолазни костюми. Вместо ръце имали плавници. Шишко веднага искаше да каже, че космонавтите са също такива дребосъчета като всички, но си спомни, че Кротушко го съветваше да не си развързва езика, и реши да не се намесва в разговора.