Някакво друго дребосъче, което седеше близо до Шишко, разправяше, че безтегловността е сила, която чупи ръцете и краката на дребосъчетата и смила вътре в телата им всички кости на брашно. Който веднаж е бил в състояние на безтегловност, той вече не може нито да ходи; нито да стои прав, нито да седи, нито да върши нещо, защото в тялото му нямало нито една цяла кост. Единственото, което той можел да прави, е да пълзи по земята като гъсеница или червей. Шишко пак изпита силно желание да се обади, че това са празни приказки, защото той самият неведнаж е бивал в състояние на безтегловност и все пак съвсем не пълзи като червей и всичките му кости са цели.
Шишко обаче и този път си спомни навреме, че трябва да си затваря устата.
Трето дребосъче казваше, че вестниците уж писали, че гигантските растения, които виреят на Голямата Земя, наистина дават огромни плодове, че дините например там ставали големи колкото планини, но всички тези дини, пък и останалите плодове били горчиви, дори отровни, и съвсем негодни за ядене.
Шишко приемаше особено присърце всичко, което се отнасяше до яденето. Затова, щом чу тези приказки; не можа да се стърпи и тъкмо отвори уста да каже, че дините на Земята са много сладки, когато в разговора се намеси дребосъчето с жълта куртка до него.
— А може това да са измислици, братлета — рече то. — Какво ли не пишат вестниците? Богаташите нямат интерес у нас да поникнат гигантски растения и затова печатат разни глупости.
— Я ти по-добре си мълчи — обади се друго дребосъче. — Откъде знаеш кой седи тук заедно с нас във вагона? До тебе може да е седнал преоблечен полицай и да слуша всичко, което приказваш.
Дребосъчето с жълтата куртка изгледа подозрително седналия до него Шишко. Шишко улови погледа му и избухна:
— Кой е преоблечен полицай, бе? Аз ли съм преоблечен полицай? Ще ти дам аз на тебе един полицай!
— Защо се сърдиш? Че аз да не говоря за тебе? — взе да се оправдава дребосъчето.
— А за кого? Нали те чух какво каза: „До тебе е седнал преоблечен полицай“. И кой седи до него? — Аз! Значи преоблеченият полицай съм аз.
— Братлета, хи-хи! — извика някой отзад. — Тук при нас е седнал преоблечен полицай. Сам си го каза! Аз, вика, съм преоблечен полицай! Ето този дебелия. Затова го гледам аз, че през цялото време седи, мълчи и само току се вслушва в чуждите разговори.
— Дръжте си устата, братлета! — викна някой. — Тук има полицай!
Настъпи тишина. Изведнаж всички изгубиха желание да разговарят. Седяха мълчаливо и поглеждаха изпод вежди към Шишко. Чуваше се само как колелата тракат по релсите. Най-после някой рече:
— Аз, братлета, видях неотдавна по телевизията, един обгорял полицай. Страх да те хване, като го гледаш, толкова беше обгорял. Просто ужас!
Друго дребосъче погледна изпод вежди Шишко и попита:
— И онзи полицай ли беше преоблечен?
— Не — отвърна първото дребосъче. — Не беше преоблечен. Носеше истинска полицейска униформа, само че дрипава, защото, докато летял, се закачвал за дърветата и за телеграфните жици. Казаха, че бил стрелял в състояние на безтегловност. Пък в състояние на безтегловност не бива да се стреля.
— А ние веднаж изхвърлихме от влака при движение един преоблечен полицай — каза дребосъчето, което седеше срещу Шишко.
— И той ли беше преоблечен? — попита първото дребосъче.
— Да, и той беше преоблечен, при това дебел.
Всички се разсмяха и почнаха един през друг да разказват различни смешни истории за полицаи. Шишко не знаеше дали да се смее заедно с другите или да си мълчи. Най-напред той седеше и само мълчаливо се усмихваше накриво, а после стана от мястото си и се качи на горното легло, където никой не можеше да го види.
Междувременно настъпи, вечер. Пътниците почнаха да се готвят за сън. Едни от тях се покатериха на горните легла, други се разположиха на долните. Шишко заспа, но посред нощ, неизвестно защо, се събуди. Дойде му на ум, че не е вечерял. Той измъкна от чантата си сандвичи с кашкавал и салам и взе лакомо да яде. В това време дочу разговора на две дребосъчета, които лежаха отдолу.
— Ти закъде пътуваш? — попита едното.
— За Фантомас — отговори другото. — А ти?
— И аз за Фантомас. Само че не за самия град. Искам да отида при космонавтите.
— А за какво ти са космонавтите?
— Ние всички от нашето село, разбираш ли, решихме да си поставим семена на гигантски растения и да ги посеем. И изпратиха мене значи при космонавтите за семена.
— Знаеш ли къде да ги търсиш?
— Зная. Трябва да стигна до село Неялово, а там ще ми кажат пътя. Във вестника пишеше, че неяловци вече са ходили при космонавтите и са си донесли семена.