Шишко реши да узнае кое дребосъче се готви да отиде при космонавтите. Той погледна надолу крадешком и видя, че това беше познатото му вече дребосъче с жълтата куртка.
— Това е чудесно! — каза си на ум Шишко. — Ще тръгна след жълтата куртка и ще отида и аз там, където трябва. Всичко се нарежда много просто.
В действителност обаче не всичко се оказа толкова просто. Сутринта, щом влакът пристигна във Фантомас, Шишко слезе от вагона и тръгна след дребосъчето с жълтата куртка, което между впрочем се казваше Мякиш. Отначало всичко вървеше като че ли добре. Жълтата куртка се виждаше отдалеч и Шишко не я изгубваше от очи сред тълпата пешеходци. Скоро обаче му направи впечатление, че Мякиш, кой знае защо, се върти из града и минава все по едни и същи улици. Понякога той сякаш нарочно се скриваше зад някой ъгъл, оставяше Шишко да мине напред, а после хукваше в обратна посока.
„Ех, че на глупак попаднах! — мърмореше Шишко под носа си. — Щом не знае пътя, да беше попитал някого!“
Най-после, когато Шишко капна от умора, те излязоха вън от града и закрачиха по шосето. Мякиш като че нарочно вървеше с бърза крачка. Шишко изоставаше все повече и повече. Скоро един камион настигна нашите пешеходци. Мякиш още отдалеч вдигна ръка. Камионът остави зад себе си Шишко и намали ход. Мякиш помоли шофьора да го закара до село Неялово.
— Добре, качвай се отзад — съгласи се шофьорът.
Щом видя, че Мякиш се качва в камиона, Шишко събра всичките си сили и се затича. Колата тръгна, но Шишко все пак успя да я догони и да се хване отзад за капака. Мякиш го видя, грабна от дъното на каросерията гаечния ключ и почна да го удря през пръстите.
— А-а-а! — изкрещя горкият Шишко.
Той нямаше сили да понесе болката, разтвори пръсти и се изтърси сред шосето като чувал с картофи.
— Тъй ти се пада, проклет полицай! — изръмжа Мякиш. — Най-после ще ме оставиш на мира!
Не е нужно да се обяснява, че Мякиш смяташе Шишко за преоблечен полицай, и затова с всички сили се стараеше да се отърве от него.
В това време шофьорът увеличи скоростта и камионът в миг изчезна от погледа на Шишко. След малко Мякиш вече седеше в село Неялово и разговаряше с неяловци, които го посрещнаха много приветливо. Те му разказаха, че вече са посели семената на гигантските растения, и заведоха Мякиш на полето, за да му покажат първите кълнове. Горкият Мякиш дори заплака от радост, когато видя малките зелени стебълца, подали се тук-таме изпод буците земя.
— Братлета, нищо че са малки! — каза той. — В света е наредено така: всичко голямо израства от малкото!
Когато разбра, че Мякинг е дошъл за гигантски семена, Пшеничко сам предложи да го заведе при космонавтите. Те вече се готвеха да тръгнат, когато в същото време Мякиш забеляза, че Шишко се влачи едва-едва по пътечката, която води към селото.
— Гледайте, братлета! — изплаши се Мякиш. — Пак този проклет преоблечен полицай! Той още във влака се беше залепил за мене. Сигурно е подслушал, че отивам при космонавтите!
— Ей сега ще го хванем и ще го научим ние него! — каза Пшеничко.
Дребосъчетата се скриха зад оградата и щом Шишко се приближи, всички се нахвърлиха върху него. Един му надяна празен чувал на главата, друг веднага го дръпна за краката и го повали.
— Какво е това, братлета? Какво съм ви направил? — извика Шишко, като почувствува, че попада в чувала. — Пуснете ме!
— Хванахме ли те, проклет полицай! Млъквай по-добре! — каза Пшеничко.
— Не съм полицай, братлета! Аз съм Шишко! Аз съм космонавт! Трябва да отида при ракетата!
— Виж го ти какво му се приискало! — отвърна Мякиш. — Не го пущайте, братлета! Оставете го в чувала, иначе пак ще се лепне за мене!
— Добре, вие с Пшеничко тръгнете, а ние ще го затворим в мазето — каза едно дребосъче на име Клечо.
Той завърза чувала отгоре, за да не избяга Шишко, и дребосъчетата повлякоха пленника към мазето.
Пшеничко и Мякиш тръгнаха и още дълго чуваха как крещи Шишко, опитвайки се да се измъкне от чувала:
— Аз не съм полицай! Аз съм Шишко! Аз съм космонавт! Пуснете ме!
Пшеничко и Мякиш само се подсмиваха, слушайки виковете му.
Когато те стигнаха при космонавтите, Знайко нареди да се дадат на Мякиш семена, както й уред за безтегловност и запас от антилунит за защита от полицаите. После той почна да го разпитва дали не е чувал нещо за изгубилите се Незнайко и Шишко.
— За Незнайко вече съм чувал много — отвърна Мякиш. — За него писаха дори вестниците. Но за Шишко не съм чувал; нищо освен може би това, че този проклет преоблечен полицай твърдеше също, че е Шишко.
— Какъв преоблечен полицай? — заинтересува се Знайко.