— Във влака за мене се беше лепнал един тип — отвърна Мякиш. — През цялото време подслушваше и наблюдаваше, а във Фантомас слезе от влака, тръгна след мене и дойде чак до самото Неялово.
— А къде е той сега? — взеха да питат космонавтите.
— Не се тревожете, братлета — каза Пшеничко. — Ние го напъхахме в един чувал и го затворихме в мазето.
— Как изглеждаше той? — попита Знайко.
— Не как да ви кажа… — отговори Мякиш — такъв един… дебеличък. Лицето му като палачинка.
— Дебеличък ли? — извика Знайко. — Сигурно е нашият Шишко!
Щом чуха тези думи, Винтчо и Болтчо се спуснаха към своя всъдеход и след минутка летяха вече към Неялово. Не измина и, час, те се върнаха заедно с Шишко. Космонавтите заобиколиха от всички страни всъдехода. Шишко още не се беше опомнил от срещата си с Винтчо и Болтчо. Той седеше на всъдехода и с отворена уста гледаше Знайко, Фуксия, Селдичка, Палитро, доктор Хапчев и всички останали космонавти. От вълнение не можеше да каже дума. Най-после промълви:
— Братлета! — и се обля в сълзи.
Космонавтите му помогнаха да слезе от всъдехода и захванаха да го утешават. А Шишко се приближаваше към всекиго, притискаше го към гърдите си, размазваше с юмрук сълзите си и повтаряше:
— Братлета! Братлета!…
Повече нищо не можаха да изтръгнат от него.
Винтчо и Болтчо разказаха, че когато изтърсили Шишко от чувала, той пак така най-напред високо заплакал, а после по пътя повтарял единствено: „Братлета, братлета!“, сякаш е забравил, че на света има и други думи.
Доктор Хапчев рече, че няма нищо опасно, че Шишко скоро ще се съвземе и ще заприказва пак като всички нормални дребосъчета. Трябва само да му дадат малко да хапне и той ще дойде на себе си.
Действително така и стана. Поканиха Шишко, на масата, сложиха пред него паница с борш и чиния с каша. Шишко бързо излапа това и веднага започна да разказва всичко, което му се беше случило: как те двамата с Незнайко влезли скритом в ракетата и полетели към Луната; как пътешествували по Луната и попаднали в пещерата; как Незнайко паднал в подлунния свят, а Шишко, останал съвсем сам; как седял в ракетата, докато свършил хранителните запаси, а после също пропаднал в подлунния свят; как се озовал в град Лос-Паганос и почнал да търгува със сол; как отначало забогатял, а сетне постъпил на работа в дяволското колело и станал член на Сдружението на свободните работници от своя бранш.
— И това е всичко, братлета! А сега аз дойдох при вас, за да поискам малко безтегловност. Това ще облекчи тежкия труд на работниците, които въртят дяволските колела, и ще ни помогне да се отървем от алчните си господари — завърши своя разказ Шишко.
— А какво стана с Незнайко. Ти не си ли го срещал оттогава? — попита Знайко.
— Е, Незнайко! — пренебрежително махна с ръка Шишко. — Не ми се ще и да приказвам за него. Пък и, според мене, вече не съществува никакъв Незнайко.
— Нима е загинал? — натъжиха се дребосъчетата.
— Да беше загинал, нямаше да е чак толкова страшно, но той се е превърнал в овен! — извика Шишко. — Полицаите го спипали и го изпратили на Острова на глупците. А всеки, който попадне на този остров, рано или късно се превръща в овца или овен.
— За какво са го изпратили на Острова на глупците?
— Защото е търгувал с въздух.
— Как така е търгувал с въздух? — учудиха се всички.
— Е, то така се казва. Когато някой продава нещо, което не притежава, тогава казват за него, че той търгува с въздух. А Незнайко намислил да продава семената на гигантските растения, които той е нямал, и затова го наказали. Така писаха и във вестниците.
— Слушай, Шишко, а не можем ли все пак да спасим някак Незнайко? — попита Селдичка. — Може би той още не се е прегърнал в овен или овца. Невъзможно е да го изоставим в такава опасност!
Шишко се замисли дълбоко. После каза:
— Ще ми дадете ли още една чиния каша? Може и да измисля нещо.
Шишко бързо получи чиния с каша. Той я изяде и рече:
— Имам един план: ще пленим някой кораб, с който откарват лунните жители на Острова на глупците. Тези кораби обикновено се отбиват в Лос-Паганос. Ще освободим дребосъчетата, за което те ще ни кажат „благодаря“, а ние ще отплуваме с кораба, за да спасим Незнайко.
— А знаеш ли къде се намира Острова на глупците? — попита го Знайко.
— Не се тревожи за това — отвърна Шишко. — Ще вземем със себе си някой стар моряк, а в Лос-Паганос ги има много. Аз дори познавам един безработен капитан — казва се Румб. За това въобще няма какво да се говори! Само кораб да има, капитани лесно ще се намерят!
Тридесет и четвърта глава