Шумът в залата обаче постепенно намаляваше и скоро съвсем затихна. Капнали от далечния път, дребосъчетата заспиваха по местата си едно след друго, без да дочакат края на филма. Трябва да споменем, че креслата в киното бяха меки, с подвижни облегала като в автобусите за далечно пътуване. Всеки можеше да отметне назад облегалото, да си легне и да спи като в легло, без да: напука киното. А всички бяха толкова изморени, че спаха цял ден и цяла нощ, и се разбудиха едва на следното утро.
Щом камбаната удари за закуска, дребосъчетата скочиха на крака и се затичаха към трапезарията. След като закусиха с добър апетит, те напуснаха трапезарията и почнаха да играят на криеница и на гоненица, на прескочи-кобила и на други интересни игри. Едни от тях хукнаха към люлките и въртележките, други чуха звъна на кинотеатъра и се върнаха отново там, тъй като представленията започваха още от сутринта, по-право веднага след закуска.
Гонейки се един друг из портокаловата горичка, дребосъчетата откриха сред дърветата една полянка с голяма четириъгълна площадка за игра на шарашки. Тук те откриха цял комплект дървени чукчета с дълги дръжки и две шарашки, тоест всичко необходимо за тази увлекателна, подвижна игра. Трябва да допълним, че лунните жители наричат шарашка една дървена топка, голяма колкото главата на дребосъче. В играта се използуват две такива шарашки: черна и бяла. Играчите се разделят на два отбора от по дванадесет души. Първата дванадесеторка гони с дървените чукчета бялата топка из цялата полянка, стараейки се да я вкара в дупката, която се намира в центъра на игрището, и същевременно да пречи на другия отбор да вкара черната топка в същата дупка.
Тази на пръв поглед проста игра е в действителност много увлекателна и се ползува с голяма популярност сред лунните жители. Както всяка друга игра, и тя си има своите правила, своя тактика и стратегия. Правилата се състоят в това, че играчите нямат право да се удрят с дървените чукчета по главите или по краката; всичко друго е позволено: може топката да се задържа, като се настъпи с крак, може да се запрати вън от очертанията на игрището, противникът може да се блъска с рамо или с ръка. Тактиката и стратегията се свеждат до това — капитанът на отбора може да раздели своите дванадесет играча на два отряда: нападатели и защитници. Нападателите имат за задача да вкарат топката в дупката; задачата на защитниците пък е да защищават своята топка от чуждите играчи. Понякога капитанът дели отбора си на две равни части и такава система на игра се нарича „6 на 6“. Понякога той смята за нужно да състави нападението от седем играча, а за защита да остави само пет. В такъв случай системата на игра се нарича „7 на 5“. Има и система „8 на 4“, а също и система „12“, тоест тогава, когато капитанът въобще не дели отбора на отреди. Наистина и в този случай играчите предварително се уговарят помежду си кой ще играе в защита и кой в нападение, но през време на играта те разменят ролите си, за да объркат противника си. Не ще и дума, че изобилието от стратегически ходове прави тази игра извънредно интересна.
Щом откриха игрището, дребосъчетата организираха четири отбора наведнаж, но тъй като не можеше и четирите едновременно да участвуват в играта, започнаха само двата отбора, а другите зачакаха реда си. Наистина този път те не можаха да дочакат края на играта, но затова пък на следното утро се събудиха по-рано и заеха игрището за през целия ден. Оттогава играеха на шарашки тези, които се събуждаха по-рано и първи дотичваха до игрището. В края на краищата най-запалените играчи решиха да не напущат през нощта площадката и спяха там. Това не им струваше нищо, тъй като климатът на Острова на глупците беше много топъл, дъждове почти не валяха и можеше да се спи спокойно и под открито небе. По този начин останаха само два отбора играчи на шарашки, но те играеха по цял ден и не знаеха, дето му е думата, ни сън, ни почивка.
В същото време и останалите дребосъчета се разделиха, така да се каже, съобразно интересите си. Освен играчи на шарашки между тях имаше любители на въртележките, на дяволското колело, на „прескочи-кобила“, кинозапалянковци, картоиграчи и играчи на домино. Любителите на въртележките и на дяволското колело се въртяха по цял ден; играчите на „прескочи-кобила“ не и признаваха нищо друго освен тази игра; играчите на домино по цели дни седяха на масичките и с все сила тракаха плочките на доминото; картаджиите се отделяха по четирима и сядаха на тревата, за да играят на карти, най-вече на „Черен Петър“; и най-сетне кинозапалянковците киснеха от сутрин до късна вечер в салона и гледаха различни филми един след друг.