— Какво е това?… Защо е това?…
— Безтегловност! — внезапно изкрещя Незнайко. — Това е Знайко и никой друг! Знаех си, че той ще ни се притече на помощ! Ура!
Незнайко си подхвърли шапката нагоре и от радост почна да скача по брега.
В това време параходът описа дъга над пристанището и плавно се спусна във водата. Незнайко и Козлето се хванаха за ръце и се затекоха към пристанището. Те още не бяха успели да се изкачат по стълбичката, когато видяха, че от кораба слизат по трапа6 Знайко, доктор Хапчев, Винтчо, Болтчо, Шишко и няколко непознати лунни жители. Сърцето на Незнайко лудо заби в гърдите му от вълнение.
Той се спря, не смеейки да направи и крачка повече. Само промърмори:
— Струва ми се, че сега ще падне солидно мъмрене!
Знайко, придружен от останалите дребосъчета, се приближи до Незнайко.
— Е, здравей! — каза той, като му подаде ръка.
— Ами вие, уважаеми, не можахте ли да дойдете по-рано? — рече Незнайко, без да отговори на поздрава. — Ние тук чакахме, чакахме, за малко дори не се превърнахме в овни, а те нет пари не дават! И това ми било спасители!
— С такъв глупак като тебе не искам да говоря повече! — сърдито отвърна Знайко.
— Ти по-добре кажи едно „благодаря“, че сме дошли, макар и по-късно — каза доктор Хапчев. — Как се чувствуваш?
— Добре.
— Тогава марш на парахода, защото казват, че тук въздухът е много вреден. Не бива да оставаме дълго.
— Е, мисля, че все можем да останем още мъничко — отговори Незнайко. — Защото искам да спася и останалите дребосъчета. Ние тук сме много.
— Ще направим това и без тебе — каза доктор Хапчев.
— Не, не, братлета! Без мене, току-виж, сте сбъркали и сте забравили някого. Аз сам трябва да намеря всички. И още нещо: имате ли едно излишно уредче за безтегловност?
— А то защо ти е? — попита Винтчо. Слушайте какво съм намислил — отговори Незнайко. — Ще заровим прибора на острова и около него ще се образува зона на безтегловност. Въздухът над тази зона вече няма да има тегло и ще почне да се издига нагоре, а на негово място почне от всички страни да навлиза пресен морски въздух. По този начин атмосферата на острова ще се пречисти и дребосъчетата няма вече да се превръщат в овни.
— Я виж ти! — рече с възхищение Винтчо. — Нашият Незнайко станал изобретател.
— А ти какво си мислиш? В последно време аз ужасно поумнях. Своя метод за прочистване на въздуха измислих още когато пътувах насам с парахода. В трюма, разбираш ли, нямаше какво да се прави и аз почнах да измислям различни неща.
— Добре тогава — отвърна Винтчо. — Уред за безтегловност ще се намери за тебе. Освен това виждам, че ще ти потрябват и обувки. Е, тях ще получиш на парахода, а сега ни води при другите, докато някой от тях наистина не се е превърнал в овен.
Тридесет и пета глава
Време на големи промени
След като работниците на Скъперфилд овладяха безтегловността и изгониха от фабриката си собственика, всички говореха само за това. Работници от други фабрики също ходеха при космонавтите, а после въвеждаха и в своите фабрики безтегловност. Работниците от някои други фабрики дотолкова се окуражиха, че вземаха властта в ръцете си дори без всякаква безтегловност и прогонваха господарите си.
Полицията се наплаши от всичко, което ставаше наоколо, толкова много, че престана да действува, против работниците. Много от полицаите хвърляха пушките и пистолетите си, заравяха в земята полицейските си униформи и каски, обличаха се като обикновени дребосъчета и постъпваха на работа във фабриките и заводите. Те казваха, че това е много по-приятно, отколкото да се лети презглава в състояние на безтегловност и да се получават изгаряния, рани и различни телесни повреди.
Сега работниците започнаха да получават значително повече пари за своя труд, защото вече нямаше нужда да дават част от дохода си на господарите; стоките пък чувствително поевтиняха. Ето защо всеки взе да се храни по-добре и да купува повече. Тъй като търсенето на стоки стана по-голямо, всички фабрики започнаха да увеличават производството си, а за това бяха нужни повече работници. Скоро безработицата беше ликвидирана, понеже всеки, който искаше да работи, получаваше възможност за това. Сега никой не се съгласяваше да служи като лакей на богаташите. Напуснаха ги и прислужничките, и камериерките, и перачките, и вратарите, и чистачите на паркет, а преди всички — готвачите. Всички готвачи и готвачки предпочитаха сега да работят в работническите столове и в ресторантите, където сами си бяха господари. Столовете и ресторантите се увеличаваха всеки ден, защото сега мнозина не искаха да се занимават с готвене в къщи. Всеки имаше достатъчно пари, за да се наобядва в ресторант или да си донесе обед от стола.