Казват, че нещастието никога не идва само. Скоро въглищата на господин Октоподъл се свършиха, а понеже печките все трябваше да се палят с нещо, той започна да гори мебелите. Освен купищата от различни боклуци сега по пода се търкаляше смъкнатата от канапетата и креслата тапицировка, измъкнати пружини и парчета кече, части от кушетки, гардероби с огледала и столове. Изобщо картината беше такава, като че ли в къщи беше избухнала фугасна бомба или се беше водило сражение.
Но Октоподъл сякаш не забелязваше направеното от него самия опустошение. От време на време той излизаше от къщи, за да си попълни запасите от хранителни продукти. Това обаче не беше много лесно да се направи, понеже той представляваше все пак известна личност: бивш милиардер, председател на големия бредлам, собственик на многобройни захарни заводи и на прочутата Октоподълска манифактура. До неотдавна снимките му се печатаха едва ли не всеки ден във вестниците и затова всички го познаваха добре. Щом влезеше в някой магазин, продавачите и продавачките веднага започваха да му се подиграват и да пускат по негов адрес разни закачки. Някои дори направо му казваха, че вече е време да престане да упорствува и вместо да живее с крадени пари, да постъпи някъде на работа и да стане честен.
— Слушайте какво, господин Октоподъл — му казваха мнозина, — помъчете се, драги, да се поправите, защото ако продължавате да безделничите, няма да ви даваме вече продукти.
Обикновено Октоподъл само сърдито изсумтяваше в отговор на думите им и се отърваваше с мълчание или пък казваше, че той съвсем не е Октоподъл, а някакво друго дребосъче; подобно твърдение предизвикваше нови шеги от страна на продавачите. Всичко това ядосваше извънредно много Октоподъл и понеже насмешките ставаха все по-жестоки, той реши да се появява на улицата, колкото е възможно по-рядко, и излизаше от дома си само в краен случай.
Една вечер, когато той си седеше в къщи, някой почука на вратата. Октоподъл слезе по стълбите, отвори вратата и при светлината на уличната лампа успя да разгледа посетителя. Беше дребосъче с мургаво, скулесто лице, украсено с малки, черни, грижливо пригладени мустачки, със също така малка, черна, заострена брадичка и с тесни, неспокойно блуждаещи насам-натам черни очички. Това лице се стори на Октоподъл съвсем непознато, но когато посетителят каза, че се нарича Шмекерленд, Октоподъл си спомни, че някъде е чувал вече това име.
Той покани Шмекерленд в стаята и му каза:
— Струва ми се, че вашето име ми е познато. Можете ли да ми припомните къде сме се срещали с вас?
— Да сме се срещали ли? Не — отвърна Шмекерленд, който учудено гледаше натрупаните наоколо купища боклук, изпотрошени мебели и рибени кости. — Аз само имах възможност да ви направя една услуга, когато искахте да се отървете от Дружеството за гигантски растения.
— Ах, разбира се! — извика Октоподъл. — Доколкото помня обаче, тази услуга ми излезе тогава съвсем не евтино: смъкнахте от мене три милиона фертинга.
— Не три — хладнокръвно отвърна Шмекерленд. — Въпросът беше за два милиона. Впрочем аз не получих абсолютно нищо от тези милиони, защото онова говедо Скъперфилд ме тресна с бастуна си по главата, а двамата негодници Мигача и Ракс ме изоставиха самичък в гората и избягаха с всичките пари. Оттогава скитам по света и търся това животно Мигача. Сега реших да се обърна към вас с надеждата, че ще ми кажете къде мога да намеря онова говедо Ракс.
— За съжаление не мога да ви удовлетворя любопитството, защото това говедо Ракс избяга отдавна и отнесе със себе си около милион мои собствени пари — отговори Октоподъл.
— В такъв случай не можете ли да ми дадете да се навечерям? Ако не наситя глада си, мога да извърша и престъпление: от сутринта не съм хапнал нищичко — обясни Шмекерленд.
— Мога да ви предложа само пържени яйца — сухо измърмори Октоподъл.
Той заведе госта си в кухнята, строши два стола и запали печката. След това счупи едно яйце, но вместо да го пусне в тигана, изтърва го върху собствените си панталони. Шмекерленд видя, че ако всичко върви все така, едва ли ще може да вечеря, затова взе яйцата от Октоподъл и се залови сам да ги приготви. Той избра по-голям тиган, изпържи двадесет яйца и двамата с Октоподъл седнаха да вечерят. Октоподъл ядеше и само изказваше похвали от време на време, защото отдавна не беше ял толкова вкусно приготвени пържени яйца.