— Ами да не би просто да се е разболял? — обади се доктор Хапчев. — Май че ще трябва да го прегледам.
Той замъкна Незнайко в своя кабинет и почна внимателно да го изследва. Прегледа му ушите, гърлото, носа, езика и в недоумение поклати глава. После каза на Незнайко да си свали ризата и почна да го чука с едно гумено чукче по гърба, по плещите, по гърдите и по корема, като се вслушваше в звука, който те издаваха. Изглежда че звукът не беше такъв, какъвто трябваше да бъде, защото Хапчев през цялото време се мръщеше, вдигаше рамене и клатеше глава. След това той поиска от Незнайко да легне по гръб и почна да му натиска с длани корема на различни места, като едновременно с това го питаше:
— Така боли ли?… Не боли ли?… А така?…
И отново клатеше глава съкрушено.
Най-после той измери температурата, пулса и кръвното налягане на Незнайко, каза му да не става от леглото, върна се при останалите дребосъчета и тихо каза:
— Лошо, братлета! Нашият Незнайко е болен!
— А какво го боли? — попита Селдичка.
— Там е работата, че не го боли нищо, но въпреки това той е сериозно болен. Болестта му е извънредно рядка. От нея боледуват дребосъчетата, които са живели дълго време далеч от родното си място.
— Виж ти! — учуди се Знайко. — Тогава трябва да го лекуваме!
— Как ще го лекуваме? — отвърна доктор Хапчев. — Против тази болест няма никакво лекарство. Незнайко трябва да се върне на Земята колкото се може по-скоро. Само родният въздух може да го излекува. Такива болни винаги тъгуват силно, когато са далеч от родината, а това може да им се отрази лошо.
— Значи трябва да се връщаме у нас? Това ли искаш да кажеш? — попита Знайко.
— Да, и при това колкото се може по-скоро — потвърди доктор Хапчев. — Мисля, че ако тръгнем на път още днес, ще успеем да стигнем до Земята заедно с Незнайко.
— Значи трябва да тръгнем още днес. И няма какво да разсъждаваме повече върху това — каза Фуксия.
— А какво ще стане с Шишко? — попита Знайко. — Нали той остана в Лос-Паганос със своите работници? Няма да го оставим тук самичък я!
— Ние с Болтчо веднага ще заминем да вземем Шишко с всъдехода — обади се Винтчо. — Привечер сме там, а утре сутринта ще тръгнем обратно. По обед ще бъдем тук!
— Налага се да отложим отлитането за утре — каза Знайко. — По-рано не можем да се оправим.
— Е, добре, мисля, че Незнайко ще издържи до утре — съгласи се доктор Хапчев. — Само че вие, братлета, действувайте незабавно!
Винтчо и Болтчо веднага изкараха от гаража всъдехода, взеха със себе си Козлето, когото учеха да управлява мотора, и тримата заедно заминаха за Лос-Паганос.
Доктор Хапчев побърза да съобщи на Незнайко за взетото решение да се потегли обратно към Земята. Тази вест зарадва силно болния. Той дори скочи от леглото и почна да приказва, че щом се върне в къщи, ще напише писмо до Синеочка. Някога той обещал, че ще й пише, а сега съвестта го гризе, загдето не е изпълнил обещанието си. Щом реши да поправи грешката си, Незнайко явно се развесели и почна да пее песни.
— Не скърбете, братлета! — викаше той. — Скоро ще видим слънчицето.
Доктор Хапчев му напомни да не се вълнува толкова, защото организмът му е отслабнал от болестта и трябва да си пести силите.
Скоро веселостта, на Незнайко постепенно угасна и се замени с нетърпение.
— Кога ще се върнат Винтчо и Болтчо? — питаше той непрекъснато Хапчев.
— Днес, драги, те не могат да се върнат вече. Ще си дойдат утре. Ще потърпиш някак дотогава, а сега по-добре си легни и спи — увещаваше го доктор Хапчев.
Незнайко си лягаше, но само след минута скачаше и пак питаше:
— Ами ако не се върнат утре?
— Ще се върнат, драги мой, ще се върнат — успокояваше го Хапчев.
През тези дни в Космическото градче гостуваха астрономът Алфа и лунологът Мемега, пристигнали заедно с други двама физици — Квантик и Кантик. И четиримата бяха дошли специално, за да се запознаят с устройството на космическата ракета и на скафандрите, защото и те възнамеряваха да строят ракета и да извършат космически полет до Земята. Сега, когато тайната на безтегловността беше разкрита, междупланетните полети ставаха достъпни и за жителите на Луната. Знайко реши да подари на лунните учени точните чертежи на ракетата и заповяда да им дадат останалите запаси от лунит и антилунит. Алфа каза, че лунните учени ще запазят Космическото градче в пълен ред и ще направят тук космодрум с летище, на което да кацат долетелите на тяхната планета космически кораби и откъдето да излитат ракети за към други планети.
Когато космонавтите взеха, решение да се върнат на Земята, Знайко, Фуксия и Селдичка отидоха в хангара, за да направят най-грижлива проверка на всичките части й уреди на ракетата. В проверката участвуваха Алфа и Мемега, а също и Кантик и Квантик. За тях това беше много полезно, защото те получаваха възможност да се запознаят практически с устройството на ракетата. При това се взе решение Алфа и Мемега да полетят на борда на ракетата заедно с космонавтите. Когато стигнат повърхността на Луната, космонавтите ще се прехвърлят в ракетата НИШ, а Алфа и Мемега ще се върнат с ракетата ФИС обратно в Космическото градче.