— В никакъв случай! — извика доктор Хапчев. — Незнайко няма да издържи две седмици. Той трябва да тръгне още днес?
— Та нали виждаш — отвърна Знайко, като посочи с ръка повредената ракета.
— Ами ако опитаме да се издигнем до повърхността на Луната само в скафандрите си? — обади се Селдичка. — Нали нашите скафандри са приспособени за полети в състояние на безтегловност? А след като достигнем повърхността на Луната, ще се качим на ракетата НИШ и ще полетим към Земята.
— Ето една отлична идея! — зарадва се Знайко. — Но дали скафандрите не са повредени? Те са вътре в ракетата.
Фуксия и Селдичка се спуснаха към кабината на ракетата и почнаха да натискат бутончето, привеждащо в действие механизма, който отваряше вратата на шлюзовата камера. Механизмът обаче не действуваше и вратата си оставаше затворена. Тогава инженер Заварко, който през това време се беше съвсем оправил от нараняването, се вмъкна през разбития илюминатор в кабината и отвори вратата на камерата със скафандрите.
— Братлета, скафандрите са непокътнати! — извика той, след като се убеди в това.
— Ура! — извикаха зарадваните дребосъчета.
Инженер Заварко успя да поправи електромотора и да отвори вратата на шлюзовата камера. Космонавтите веднага започнаха да измъкват навън скафандрите и грижливо да ги проверяват.
Към обед Винтчо, Болтчо и Козлето се върнаха заедно с Шишко в Космическото градче и всички се заловиха да се готвят за отлитането.
Новината, че космонавтите ще отлетят, се разнесе бързо в Неялово и всички жители на селото вкупом дойдоха да се сбогуват със своите приятели.
— Ние ви подаряваме цялата опитна градина и всички насаждения около Космическото градче — каза Знайко на неяловци. — Скоро всичко ще узрее и вие приберете реколтата. Сами няма да можете, но повикайте на помощ жителите на други села. Заедно ще ви бъде по-лесно. А в бъдеще старайте се да отглеждате повече гигантски растения. Разпространят ли се из цялата ви планета, няма да изпитвате вече никакъв недостиг.
Неяловци плачеха от радост. Те се спуснаха да целуват Знайко и всички останали космонавти. Козлето също беше много щастлив, защото Винтчо и Болтчо му бяха подарили своя всъдеход.
— Колко жалко! — каза Козлето на. Незнайко. — Тъкмо сега започва истинският живот у нас, а ти си отиваш!
— Нищо — отвърна Незнайко. — Ние пак ще дойдем, а и вие ще долетите при нас. Сега не мога повече да остана. Много ми е мъчно за слънчицето.
Щом си спомни за слънцето, от очите на Незнайко веднага бликнаха сълзи. Силите го напуснаха и той се строполи на земята. Доктор Хапчев се затича към него и като видя, че очите на Незнайко са затворени, бързо му тикна под носа шишенце с амоняк. Незнайко дойде на себе си, но беше много бледен.
— Кажи ми, как ще летим ние с тебе, а? — тревожеше се доктор Хапчев. — Ти трябва да лежиш, а не да се отправяш в космически полет. Не зная в какво състояние ще стигнеш до Земята!
— Нищо — каза Винтчо. — Ние с Болтчо ще вземем креслото люлка и ще му приспособим колелца. За да не си хаби напразно силите, ние ще возим Незнайко в това кресло.
Точно така и направиха. Щом креслото беше готово, Знайко даде заповед всички да си облекат скафандрите. Космонавтите веднага почнаха да се обличат, а Кантик и Квантик облякоха Незнайко.
Трябва да споменем, че тези скафандри се различаваха отчасти от скафандрите, с които се ползуваха Незнайко и Шишко. На върха на херметическия шлем всеки такъв скафандър имаше поставен малък електрически двигател с пропелер — нещо като вентилатор с четири перки. Завърти ли се пропелерът, космонавтът се издига във въздуха. Придавайки на тялото си едно или друго положение в пространството, той може да направлява полета си в която си иска посока. Освен това прогтелерът може да действува и като парашут. При падане от голяма височина космонавтът може да включи електрическия двигател и бързо въртящият се пропелер веднага ще забави падането.
Щом бяха надянати скафандрите, Знайко заповяда на всички да се привържат за дългия капронов шнур, който беше приготвен предварително. Всички изпълниха веднага заповедта. В същото време Кантик, Квантик, Алфа и Мемега настаниха Незнайко в креслото люлка, завързаха го с ремъци за седалката, за да не се изхлузи по пътя, а креслото също завързаха за капроновия шнур.
Най-после всички приготовления бяха привършени. Космонавтите прикрепиха към коланите си алпийските тояги, ледосекачите и геоложките си чукчета и се строиха във верига. Знайко, който беше начело, включи прикрепения на гърба на скафандъра му уред за безтегловност и натисна бутончето на електрическия двигател. Чу се равномерно бръмчене и пропелерът се завъртя. Изгубил тегло, Знайко плавно се понесе нагоре и повлече след себе си останалите космонавти.