Лунните жители ахнаха от изумление, когато видяха как дългата върволица космонавти се издигна във въздуха. Всички замахаха, заръкопляскаха и почнаха да си подхвърлят шапките. Някои заподскачаха от възбуждение. Мнозина дори плачеха.
В това време космонавтите се издигаха нагоре все по-бърже и по-бърже. Скоро те се превърнаха в едва забележими точки и най-после напълно изчезнаха. Дребосъчетата обаче продължаваха да стоят, сякаш се надяваха, че пришълците от далечната планета Земя пак ще се върнат и те отново ще ги видят. Измина цял час, после два, изтекоха и три часа. Лунните жители почнаха да губят надежда, че ще видят отново своите приятели.
И наистина нямаше за какво да чакат повече. По това време космонавтите вече се катереха по стръмния тунел в обвивката на Луната. Въздухът тук беше много разреден и затова пропелерът представляваше съвсем слабо движеща сила. Все пак с помощта на ледосекачите, с които се бяха въоръжили, космонавтите успяха да преодолеят всички препятствия. Те се промъкнаха в пещерата с висулките, а оттам достигнаха голямата пещера, която излизаше на повърхността на Луната.
Тук Знайко реши да раздели целия отряд на две групи. Първата група трябваше да се изпрати напред, за да направи час по-скоро проверка на ракетата НИШ. Защото, откак ракетата беше кацнала на Луната, беше изминало твърде много време и тя можеше да бъде повредена от метеори; освен това невъзможно беше да започнат космически полет, без да се извърши подробен преглед на всички части и уреди на ракетата.
В първата група Знайко реши да включи себе си, професор Телескопов, а също така Фуксия и Селдичка. На другите космонавти той заповяда да останат засега в пещерата и да се заемат с набавянето на кристали от лунит и антилунит, запаси от които трябваше да се занесат на Земята.
Доктор Хапчев каза, че Незнайко се чувствува много зле и затова трябва веднага да се пренесе в ракетата, където може да бъде освободен от тежкия скафандър. Знайко обаче възрази:
— Сега на Луната е нощ. Слънцето е залязло и навън е много студено. Ако ракетата е повредена, то значи и вътре няма да може да се стои без скафандър. По-добре останете с Незнайко засега в пещерата. Тук все пак е по-топло. Ако се убедим, че ракетата е в изправност, ще ви съобщим веднага и вие ще доведете Незнайко при нас.
След като даде нареждане никой да не излиза вън от пещерата, за да не се подлага излишно на действието на космическите лъчи, Знайко тръгна напред, съпровождан от Фуксия, Селдичка и професор Телескопов.
Някои си представят, че когато на Луната е нощ, тогава там е много тъмно и не се вижда нищо. Това обаче не е вярно. Точно тъй, както Луната осветява нашата земя в лунна нощ, така и нашата Земя осветява Луната — с тази разлика само, че нейната светлина е по-силна, понеже земното кълбо е значително по-голямо от лунното. Ако от Земята Луната ни се вижда колкото една средна чиния, то погледната от Луната, Земята има размерите на голяма кръгла тепсия. Науката е установила, че слънчевата светлина, отразена от нашата Земя, осветлява Луната деветдесет пъти по-силно, отколкото отразената от Луната слънчева светлина осветлява Земята. Това означава, че в тази част на Луната, откъдето се вижда Земята, през нощта можеш свободно да четеш, пишеш и рисуваш, както и да се занимаваш с всякаква друга работа.
Щом излязоха от пещерата, Знайко и неговите спътници видяха над себе си черно бездънно небе, обсипано с милиарди блестящи звезди и огромен блестящ диск, светещ с бяла и дори малко синкава светлина. Този именно диск беше нашата Земя, която се виждаше този път не във формата на сърп или полукръг, а като пълен кръг, тъй като Слънцето не я осветяваше отстрани, а направо.
Огряната от земния диск лунна повърхност, както и планините, които се виждаха в далечината, имаха червеникав цвят: от светло-вишнев до пурпурен или тъмночервен. Всичко, което оставаше в сянка, всичко, до което не проникваше светлината, включително и най-малките пукнатини под краката им, блещукаха с изумрудено-зелен цвят. Това се обясняваше със способността на лунните скали да светят под въздействието на невидимите космически лъчи. Накъдето и да погледнеха космонавтите, навсякъде виждаха борбата между двата цвята — червения и зеления; единствено ракетата блестеше в далечината с яркосиня светлина, сякаш беше къс че пролетно, светлосиньо земно небе.
Космонавтите, които останаха в пещерата, решиха да не си губят времето напразно и се заеха да си набавят лунит и антилунит. Ледосекачите и чукчетата дружно зачукаха по скалите. Впрочем никакво чукане не се чуваше, защото звукът, както вече е известно на всички, не се разпространява в безвъздушно пространство.