От такова изобилие на вълнени неща в къщата се завъдиха молци и за да не проядат костюмите, Шишко трябваше всеки ден да ги унищожава с нафталин, който изпълваше стаята с такава силна миризма, че ако не си свикнал, може да ти прилошее от нея. Самият Шишко беше целият пропит от тази замайваща миризма, но така й свикна, че дори престана да я усеща. Другите обаче я усещаха твърде силно. Щом Шишко отидеше някъде на гости, на стопаните веднага им се завиваше свят. Те моментално прогонваха Шишко и бързаха да разтворят широко всички врати и прозорци, за да проветрят — иначе можеше да припаднат или да полудеят. По същата причина Шишко не успяваше да си поиграе и с другарите на двора. Излезеше ли навън, всичко живо започваше да плюе, да си запушва носа и хукваше да бяга на всички страни, без да се обръща. Никой не искаше да дружи с него. Не ще и дума, че това беше извънредно обидно нещо за Шишко и той се принуди да отнесе на тавана всичките си ненужни костюми.
Впрочем това не беше толкова важно. Важното беше това, че Знайко също посети Слънчевия град. Там той се запозна с учените дребосъчета Фуксия и Селдичка, които в това време подготвяха своя втори полет към Луната. Знайко също се включи в работата по построяването на космическата ракета и когато тя беше готова, предприе с Фуксия и Селдичка междупланетно пътешествие. Щом стигнаха на Луната, нашите смели пътешественици изследваха един от неголемите лунни кратери в района на Морето на яснотата. Ходиха в пещерата, която се намира в центъра на този кратер, и направиха наблюдения над промените в силата на тежестта… На Луната, както е известно, силата на тежестта е значително по-малка, отколкото на Земята, и затова наблюденията над измененията на тази сила имат огромно научно значение. След около четири часа престой на Луната Знайко и неговите спътнички бяха принудени по-скоро да се впуснат в обратен път, тъй като запасите им от въздух бяха на привършване. Всички знаят, че на Луната няма въздух и за да не се задушиш, трябва винаги да вземаш със себе си запас от въздух. В сгъстено състояние, разбира се.
Когато се завърна в Града на цветята, Знайко разказваше много за своето пътешествие. Неговите разкази заинтересуваха силна всички и особено астронома Лупов, който неведнъж беше наблюдавал Луната с телескоп. С него Лупов беше успял да види, че повърхността на Луната не е равна, а планинска и при това много от планините на Луната не са такива, както у нас на Земята, а неизвестно защо кръгли, или по-право пръстеновидни. Тези пръстеновидни планини учените наричат лунни кратери или циркуси. За да ви стане ясно как изглежда такъв лунен циркус или кратер, представете си едно огромно кръгло поле, двадесет, тридесет, петдесет или дори сто километра в диаметър, и си представете още, че това огромно кръгло поле е заобиколено с насип от пръст или с планина, висока най-много два или три километра, и ето че ще се получи лунен циркус или кратер. Такива кратери на Луната са хиляди. Има малки — около два километра в диаметър, но има и огромни — до сто и четиридесет километра в диаметър.
Мнозина учени се интересуват от въпроса как са се образували лунните кратери, от какво са произлезли те. В Слънчевия град всички астрономи в старанието си да разрешат този сложен въпрос дори се скараха помежду си и се разделиха на две половини. Едната половина твърди, че лунните кратери са произлезли от вулкани, а другата половина казва, че лунните кратери са следи от падането на едри метеорити. Ето защо първата половина астрономи наричат последователи на вулканичната теория или просто вулканисти, а втората — последователи на метеоритната теория или метеористи.
Знайко обаче не беше съгласен ни с вулканичната, ни с метеоритната теория. Още преди пътешествието си до Луната той беше създал своя собствена теория за произхода на лунните кратери. Веднаж той беше наблюдавал Луната с телескоп заедно с Лупов и му направи впечатление, че лунната повърхност твърде много прилича на повърхността на добре изпечен блин1 с неговите шуплести дупчици. След това Знайко често ходеше в кухнята и наблюдаваше как се правят блините. Той забеляза, че докато блинът е рядък, неговата повърхност е съвсем гладка, но щом започне да се пържи в тигана, на повърхността му се появяват мехурчета от нагорещената пара. Като излязат на повърхността на блина, мехурчетата се пукат и върху блина се образуват малки дупчици, които така си и остават, когато тестото се изпече добре.