Дишането на Знайко сякаш секна за миг. Той почувствува, че е попаднал на много важна мисъл и напрегна всичките си умствени способности, за да я задържи в главата си.
— Ако е така — рече си той, мъчейки се да прогони всички други мисли, които го обсаждаха, — ако безтегловността зависи от местонахождението на камъка, то тя трябва да изчезне веднага щом извадим камъка от шкафа.
Знайко се почувствува на прага на велико откритие и дори се разтрепери от вълнение.
— Е та какво — измърмори той. — Ще направим опит!
Знайко се отблъсна лекичко от стената и като заплава с ръце и крака, почна да се придвижва към шкафа, където пазеше колекцията си от минерали.
— Хайде тогава да направим опит, хайде да направим опит — повтаряше той, сякаш се боеше да не забрави какво точно се готви да направи.
Вълнението обаче му попречи да пресметне съвсем точно движенията си и затова преди да стигне там, където трябваше, той извърши цяло околосветско пътешествие из стаята. Щом се приближи най-после до шкафа, Знайко се улови за вратичката му и увисна пред него в хоризонтално положение, като риташе с крака във въздуха.
— Какво пък, ще направим опит! — решително каза той.
И в този миг в главата му проблесна мисълта:
„Ами ако от този опит не излезе нищо? Ами ако безтегловността не изчезне?“
Тази мисъл подействува на Знайко като леден душ. Някакви тръпки го полазиха по гърба, в гърдите сърцето му се разтуптя силно и той, без да мисли вече какво върши, отвори шкафа и взе от долната поличка лунния камък.
Онова, което последва, съвсем убедително показа веднага, че всички научни предположения на Знайко бяха правилни. Щом лунният камък се намери в ръцете му, Знайко усети нещо като силен удар в гърба. Той се строполи на пода, като при това удари доста силно коленете си и се просна по корем, сякаш нещо го беше притиснало отгоре. В същия миг се чу грохот. Отвсякъде се посипаха върху пода предмети, които преди това плаваха във въздуха в състояние на безтегловност. Къщата се разлюля като при земетресение. Знайко замижа от страх. Стори му се, че таванът всеки момент ще се сгромоляса върху него. Когато отвори най-сетне очи, той видя, че стаята беше приела обикновения си вид, ако не се смятат безразборно нахвърляните наоколо книги.
Щом се изправи на крака и почувствува отново обичайното си тегло, Знайко погледна лунния камък, който държеше в ръцете си.
— Виж ти къде била причината! — радостно възкликна той. — Но защо безтегловността настъпва само тогава, когато лунният камък се намира в шкафа? Да не би състоянието на безтегловност да се дължи на това, че отделяната от лунита енергия влиза във взаимодействие с някакво вещество, което се намира в колекцията от минерали? Но как да се разбере кое е това вещество?
Знайко смръщи чело и отново се замисли дълбоко. В главата му отначало се въртяха някакви съвсем неясни мисли. Всяка от тях приличаше на облак или на голямо безформено петно върху стената, което колкото и да гледаш, не можеш да определиш на какво прилича. И внезапно една напълно ясна, определена мисъл озари мозъка му: „Трябва да се изваждат от шкафа един по един всички минерали, които се пазят там. Извади ли се веществото, което влиза във взаимодействие с лунита, безтегловността ще изчезне и ние ще разберем кое е това вещество.“
След като сложи лунния камък в шкафа и почувствува, че отново е настъпила безтегловност, Знайко започна да вади сложените в шкафчето минерали и да следи ще се появи ли земното притегляне. Най-напред той измъкна минералите от долната полица. Там имаше планински кристал, фелдшпат, слюда, лимонит, меден пирит и сяра. След тях идваха пиритът, халкопиритът, цинковата бленда, галенитът и др. Като извади минералите от долното отделение, Знайко се залови за тези, които лежаха в горното. Най-сетне всички минерали бяха извадени, но състоянието на безтегловност не изчезваше.
Знайко беше страшно разочарован и както се казва, падна духом. Той вече се готвеше да затвори вратичката на шкафа, но в този момент забеляза в самия ъгъл, на долната полица още едно камъче, което преди това не беше видял. Това беше парченце магнетит. Изгубил вече надежда в успеха на своя опит, Знайко протегна ръка и извади от шкафа магнетита. В същия миг той почувствува, че силата на тежестта го дръпва надолу и той отново се простря на пода.
— Значи безтегловността се появява вследствие взаимодействието между магнитната енергия и енергията на лунния камък — извика Знайко.