Той стана от пода и извади от чекмеджето разтворената сметачна линийка. На единия край на тази линийка той прикрепи лунита, а на другия — магнетита и започна предпазливо да доближава двата им края. Когато лунният камък се приближи до магнетита на същото разстояние, както в шкафчето, безтегловността настъпи отново.
— Както виждаме — заговори Знайко, сякаш четеше лекция пред някакви невидими слушатели, — както виждаме, безтегловността се появява тогава, когато лунният камък и магнетитът се намират на определено разстояние. Това разстояние може да се нарече критическо. Щом разстоянието между двата минерала се увеличи, безтегловността изчезва и земното притегляне започва отново да действува върху нас.
Сякаш за да докаже думите си, Знайко раздалечи краищата на линийката и в същия момент усети как силата на тежестта го дръпна надолу. Колената му се подгънаха и той се свлече като подкосен на пода. Знайко обаче не се смути. Напротив, той тържествуващо се усмихна и каза:
— Ето това е приборът за безтегловност! Сега безтегловността е в ръцете ни и ние ще я управляваме!
Пета глава
Грандиозният план на Знайко
Известно време Знайко остана седнал на пода, вглъбен в размисъл върху това, какво огромно значение за науката ще има неговото откритие във връзка с безтегловността. В главата му гъмжаха мисли, блъскаха се една о друга така, че се получаваше някакъв хаос. Най-после той беше завладян от една-единствена мисъл, която измести всички други:
„Трябва да отида при другарите си и да им разкажа за моето ново откритие, като им покажа и прибора на безтегловността“.
Той стана от пода, отвори вратата и в същия момент чу някакви стенания, които се носеха отдолу. Знайко изведнаж забрави своето откритие и се спусна надолу по стълбата. Първото нещо, което видя, бяха дребосъчетата, наобиколили от всички страни Шишко. Самият Шишко седеше в едно кресло, хванал с две ръце носа си, а доктор Хапчев се приближаваше към него с бинтове и шишенце йод в ръце.
— Не се приближавай! — пищеше Шишко и се мъчеше да ритне с крак Хапчев. — Не се приближавай, защото ще си изпатиш! Не отговарям после!
— Но аз трябва да ти превържа носа — отговаряше му доктор Хапчев.
— Какво му има? — запита Знайко другарите си.
— Заби си носа в масата — отвърна Бързанко.
— Как така си заби носа?
— Ами той, разбираш ли, през цялото време се мотаеше из въздуха, а когато безтегловността изчезна, строполи се и — цап! — заби нос в масата. Пак добре че не беше в пода! — обясни Бързанко.
— Може би ти ще му въздействуваш, Знайко — каза доктор Хапчев. — Половин час вече не мога да се оправя с него!
Като видя, че Шишко продължаваше да пищи и да рита, Знайко строго каза:
— Я да млъкваш веднага!
Шишко видя, че в тая работа се намеси Знайко и моментално замълча. Хапчев бърже спря кръвотечението и направи на Шишко много старателно кълбообразна превръзка на носа.
— Виждаш ли колко хубаво стана? — рече той.
— Добре де, добре! — сърдито измърмори Шишко.
Той слезе от креслото и почна да пипа с ръце превръзката. Хапчев го плесна през ръцете и каза:
— Тази превръзка е направена, за да може носът да си запази формата. Ако почнеш да пипаш с ръце превръзката, кой знае на какво ще ти заприлича носът!
— Ех, само да разбера кой ми погоди това! — заплашваше Шишко. — Ще го науча аз него!
Знайко чу тези заплахи и разбра, че е трябвало да предупреди другарите си, преди да направи своя опит, за да се избягнат такива инциденти. И понеже се чувствуваше виновен пред Шишко, реши засега да не говори за своето откритие, а да го разкаже после когато постепенно случката се забрави.
Щом се убеди, че безтегловността е изчезнала и вече не се появява, Незнайко тръгна да се разхожда из града и да разказва на всеки срещнат какво им се е случило. Никой обаче не повярва на думите му, защото беше широко известно, че Незнайко е майстор на послъгването. Незнайко страшно се ядосваше, когато срещаше такова недоверие от страна на дребосъчетата. След това той разказа на приятеля си Парцаливко за състоянието на безтегловност. А Парцаливко му рече:
— Сигурно ти си бил в състояние на глупост, а не в състояние на безтегловност.
За тези му думи Незнайко стовари на Парцаливко един хубав юмрук. А за да не остане длъжен, Парцаливко отвърна на Незнайко със същото. Резултатът беше поредният им бой, победител от който излезе Парцаливко.
— Иди след това, че говори истината! — мърмореше Незнайко, като се връщаше в къщи. — И защо винаги се случва така: достатъчно е да измислиш някаква глупост и всички ти повярват, опитай се обаче да кажеш и най-чистата истина — ще те натупат порядъчно и толкова!