Разказите на Незнайко все пак предизвикаха между жителите на Града на цветята различни тълкования и слухове. Едни казваха, че безтегловност не съществува, защото не може да съществува нещо, което никога не е съществувало; други твърдяха, че безтегловност съществува, защото винаги е било така — най-напред нещо не съществува, а после се появява; трети казваха, че безтегловност може да съществува, но може и да не съществува — ако тя всъщност не е съществувала, то тогава трябва да е съществувало нещо друго, защото невъзможно е съвсем нищо да не е съществувало — та нали винаги е тъй: дим без огън няма.
Някои от най-любопитните жители на града се отправиха към къщата на Знайко и като видяха на двора Шишко с превързан нос, го попитаха:
— Слушай, Шишко, истина ли е, че тук при вас се е появила безтегловност?
— Ето я на, вашата безтегловност върху носа ми! — сърдито отвърна Шишко.
Дребосъчетата се посмяха малко и се разотидоха по домовете си. След този отговор никой вече не вярваше на приказките за безтегловността.
Вечерта, когато се бяха събрали, за да пият чай, Знайко и другарите му си припомняха за това, което беше станало през деня. Всеки разказваше за своите усещания и за това, което е помислил, когато настъпило състоянието на безтегловност. И ето какво беше най-забавното: всички съжаляваха, че безтегловността е изчезнала толкова бърже. Все пак това беше твърде интересно приключение. Знайко го сърбеше езикът да разкаже, че е открил тайната на безтегловността, но достатъчно беше да погледне превързания нос на Шишко, за да изчезне у него всякакво желание да разказва.
През тази нощ Знайко дълго не можа да заспи: непрекъснато премисляше каква полза може да се извлече от състоянието на безтегловност.
„Безтегловността е огромна сила, ако знаеш как да я използуват — размишляваше той. — С нейна помощ могат да се вдигат и преместват огромни тежести. Може буквално цели планини да се повдигнат и да се обърнат наопаки. Може да се построи огромна ракета и да се полети с нея в космоса. Защото за да се доведе сега ракетата до необходимата скорост, необходимо е да се вземе огромен запас гориво. Но ако ракетата не тежи никак достатъчно ще бъде съвсем малко гориво и вместо запас от гориво могат да се вземат повече пътници и повече храна за тях. Ето кога ще може да се осъществи една продължителна експедиция до Луната, да се проникне в нейните недра и да се видят дори лунните жители.“
Знайко се размечта и не забеляза как заспа. Той сънува космическа ракета, Луната, лунните жители и още най-различни интересни неща.
На сутринта се оказа, че Знайко е изчезнал. Той не дойде на закуска, а когато другарите му отидоха в неговата стая, видяха на масата записка, която съдържаше само три думи: „В Слънчевия град“, и подпис „Знайко“. Дребосъчетата прочетоха записката и разбраха, че Знайко е заминал за Слънчевия град.
Всички добре знаеха, че от Знайко можеха да се очакват изненади. Хрумнеше ли му да направи нещо, той никога не го отлагаше за дълго. Така се случи и сега. Знайко се събуди преди разсъмване, когато още всички спяха, реши да замине за Слънчевия град и понеже не искаше да буди никого, написа бележка и тихичко се измъкна от къщи. Друг на негово място щеше да остави по-подробна бележка, е-е, щеше да напише например: „Заминах за «Слънчевия град», а не просто «В Слънчевия град»“. Но Знайко знаеше, че колкото повече са думите, толкова по-голяма бъркотия може да се получи и при това беше уверен, че думите „в Слънчевия град“ не можеха да означават нищо друго, освен че е заминал за Слънчевия град.
След около два месеца от Знайко се получи телеграма: „Винтчо, Болтчо Слънчевия град“. Винтчо и Болтчо отлично разбраха какво се иска от тях, приготвиха се набърже и също заминаха за „Слънчевия град“.
Известно време нямаше никакво известие от тях, защото жителите на Града на цветята решиха, че те заедно със Знайко окончателно са се преселили в Слънчевия град и вече няма да се върнат.
Скоро дребосъчетата забелязаха, че в съседство с Града на цветята, недалеч от Краставичената река, започва строеж. Там непрекъснато пристигаха камиони, натоварени със строителни блокове от лека пенопластмаса. Няколко дребосъчета, облечени в сини комбинезони, сглобяваха от тези блокове малки уютни едноетажни къщички.
Бързанко пръв се затече да разбере какъв е строежът. След него се затекоха и други. За своя голяма изненада те забелязаха между работещите дребосъчета Винтчо и Болтчо.