— Ей, какво строите? Какво ще става тук? — извика Бързанко.
— Космическо градче — отговори Винтчо.
— А за какво ви е това Космическо градче?
— Ей сега ще дойде Знайко. Той ще ви разкаже всичко, както му е редът.
А Незнайко каза обидено:
— Че не можем ли ние сами да си построим Космическо градче?
Незнайко имаше такъв вид, сякаш цял живот се е занимавал само с това — да строи космически градчета.
— А ти не се безпокой, работа ще има за всички — каза му Винтчо. — Първо, около къщите трябва да се посадят цветя, за да бъде красиво; второ, от електростанцията трябва да се прокара електричество до Космическото градче; трето, трябва да се направи път, да се асфалтират улиците, да се прекара водопровод, да се довършат отвътре помещенията и какво ли не още?
Жителите на Града на цветята веднага се включиха в работата. Един работеше по прокарването на пътя, друг поставяше електрически стълбове, трети садеше цветя. За мнозина се намери работа по вътрешното обзавеждане на помещенията. Палитро пое ръководството на всички бояджийски работи: приготвяше бои, посочваше в какъв цвят да се боядисват стените и покривите на къщите.
Скоро в центъра на Космическото градче беше построена кръгла бетонирана площадка, на която започнаха да монтират космическа ракета. Частите за тази ракета бяха изработени в Слънчевия град и пренесени в Космическото градче със специални тежки камиони, които се отличаваха с извънредно плавния си ход. Благодарение на това частите на ракетата не се повреждаха или деформираха при пренасянето. За сглобяването беше докаран специален крачещ кулокран. С негова помощ частите на ракетата се сваляха от камионите и се поставяха на местата им. Ракетата обаче беше толкова висока, че нейните горни части се монтираха не вече с помощта на крана, а на въртолет, който издигаше частите до нужната височина. Монтирането на ракетата ставаше под наблюдението на Фуксия и Селдичка, които бяха пристигнали специално за това в Космическото градче.
След няколко дни монтирането на ракетата привърши. Тя се намираше, както казахме вече, в центъра на Космическото градче и се издигаше над къщите като огромна пура или като изправен в единия си край цепелин. За да се предпази ракетата от вредното влияние на въздуха, водните пари и другите газове, външната й обвивка беше направена от свръхтрайна, неръждясваща стомана. Под тази стоманена обвивка имаше втора, направена от специална така наречена космопластмаса, чието предназначение беше да защищава вътрешността на кораба от вредното влияние на космическите лъчи и на радиоактивните излъчвания. Най-после вътре в кораба се намираше трета, топлоизолационна обвивка от термопластмаса, която спомагаше да се запазва необходимата температура.
За движението на ракетата и за управляването й имаше три реактивни двигателя. Главният, най-големият двигател, който придаваше на ракетата движение напред, беше разположен в задната й част. Отверстието на този двигател беше насочено вертикално надолу. При работа на двигателя нагорещените газове излизаха със сила от отверстието навън, благодарение на което силата на противодействието, или както я наричат иначе, реактивната сила, тласкаше ракетата нагоре.
В предната част на ракетата, в нейната въртяща се глава, беше разположен двигателят, с чиято помощ тя можеше да мени посоката си. Отверстието на този двигател беше поставено хоризонтално и се обръщаше на всички страни. Ако трябваше например ракетата да завие на запад, отверстието на двигателя се обръщаше на изток. Нагорещените газове излизаха в този случай на изток, а самата ракета се отклоняваше на запад.
Също в предната част на ракетата беше поставен третият, така наречен спирачен двигател, отверстието на който беше насочено вертикално нагоре. Когато този двигател се включваше, нагорещените газове се изхвърляха напред, благодарение на което реактивната сила можеше да забави движението напред и дори съвсем да спре ракетата.
Вътре ракетата беше разделена на дванадесет каюти. Във всяка каюта се събираха по четири космонавта. Ето защо в космически полет можеха да се отправят общо четиридесет и осем дребосъчета. В централната част на ракетата се намираше каюткомпанията. В нея пътешествениците в космоса можеха да си почиват, да обсъждат някои въпроси и да се хранят.
Останалото пространство вътре в ракетата беше използувано за направата на тъй наречените камери. Тук имаше хранителна камера, предназначена за пазене на хранителните запаси; имаше химическа камера, в която се помещаваше апаратурата за пречистване на въздуха от натрупания въглероден двуокис и за обогатяването му с кислород; имаше акумулаторна камера, в която се намираха акумулаторите, които снабдяваха с електрическа енергия електромоторите, вентилаторите, хладилниците и дори нагревателните и осветителни уреди.