Сигурно има читатели, които няма да повярват, че енергията, която отделят лунният камък и малкият магнит, може да бъде толкова силна, че да надвива силата на земното притегляне. Помислят ли обаче, както трябва, тези съмняващи се читатели сами ще разберат, че тук няма нищо чудно. Защото вътре във веществата има огромни, просто неизчерпаеми запаси от енергия. Сега всеки, който има понятие от физика, знае, че запасът от енергия, скрит в парченце вещество, голямо колкото едностотинкова монета, може да замени енергията, която се получава от изгарянето на десетки хиляди тонове каменни въглища или на някакво друго гориво. Това би се сторило невероятно в онези времена, когато скритата в атома енергия не беше открита още, но днес никой вече не се учудва на подобни неща.
Трябва да прибавим освен това, че енергията на лунния камък не премахваше изобщо теглото, а само в ограничено пространство и дори не премахваше теглото, а само преместваше встрани тъй нареченото поле на привличането. Ако в зоната на безтегловността земното привличане не се усещаше, то около тази зона се образуваше тъй нареченият пояс на засилено земно привличане. Това усещаше всеки, който се приближаваше близко до павилиона на безтегловността. Ето защо в откритието на Знайко нямаше нищо чудно. В него всичко беше научно обосновано, което, разбира се, съвсем не намаляваше значението на това откритие.
Не ще и дума, че павилионът на безтегловността предизвика огромен интерес сред жителите на Града на цветята. Изминаха се няколко дни и в целия град не можеше да се намери дребосъче, което да не е посетило поне веднаж павилиона. Мнозина бяха успели да отидат дори по няколко пъти, а колкото се отнася до Незнайко, той не излизаше от павилиона по цели дни и се чувствуваше там като риба във вода.
Една сутрин Незнайко стана по-рано и се вмъкна в павилиона, без да го види някой. Той взе оттам уреда за безтегловност и се отправи с него към реката. Искаше му се да види какво ще правят рибите в реката, когато се окажат в състояние на безтегловност. Кой знае как му се беше втълпила в главата тази мисъл. Може би беше започнал да мисли за рибите, защото сам плаваше по цели дни като риба из павилиона в състояние на безтегловност.
Щом стигна до брега на реката, Незнайко включи уреда за безтегловност и взе да наблюдава водата. Още в първия момент той забеляза, че безтегловността подействува по твърде странен начин върху поведението на рибите. Някои от тях се спуснаха надолу с опашките и се въртяха като балерини, други се спуснаха с главата надолу и също се въртяха, а трети плаваха нагоре с корема. След известно време обаче много от тях свикнаха със състоянието на безтегловност и почнаха както обикновено да си играят във водата. Но ето че една рибка поиска да хване мухата, която се въртеше над водата, изскочи от реката и безпомощно се запремята из въздуха. Сега вече земното притегляне не привличаше рибката надолу и тя, колкото и да се мъчеше, не можеше да се върне в реката. След първата рибка от водата изскочи втора. Не се минаха дори пет минути и на повърхността на реката се запремятаха, бляскайки на слънцето, риби, жаби, тритони, бръмбари плавачи и други водни животинки.
Докато Незнайко провеждаше своите „опити“ край реката, Знайко отиде в павилиона, за да включи уреда за безтегловност. Като забеляза, че уредът е изчезнал от кабината, Знайко страшно се изплаши.
— Къде е уредът? — извика той развълнувано. — Кой е взел уреда? Върнете го веднага на мястото му!
Никой от дребосъчетата обаче не можеше да каже къде е уредът. Само Винтчо и Болтчо, които работеха наблизо, му казаха, че рано сутринта видели Незнайко, който се отбил за нещо в павилиона и после тръгнал към реката. Щом чу това, Знайко с всичка сила се затича към реката. След него се спуснаха и останалите дребосъчета. Знайко се изкачи тичешком на Краставиченото възвишение и съзря долу Незнайко, който летеше над реката в състояние на безтегловност.
— Ето го Незнайко! Ето го! — извикаха дребосъчетата, които тичаха след Знайко.
Незнайко чу виковете. Той се обърна и видя разярения Знайко и другите дребосъчета, които тичаха право към него. Изплашен, той искаше да избяга от тях, но само безпомощно се замята във въздуха. Незнайко съобрази, че е невъзможно да се бяга в състояние на безтегловност, натисна бързо бутончето на уреда и го изключи. Сега той отново придоби тегло, моментално полетя надолу и тежко цопна в реката. Водата силно плисна на всички страни.