— Спасете го! Спасете го! У него е уредът за безтегловност! — отчаяно се развика Знайко, дотича до брега и се хвърли в реката.
Без да се събличат, дребосъчетата наскачаха във водата и заплуваха към средата на реката, където Незнайко махаше безпомощно ръце и крака. Той беше започнал вече да изпуща мехури, когато към него се приближи Знайко. Знайко улови Незнайко за яката и го повлече към брега. В този момент другите дребосъчета доплуваха до тях и се притекоха на помощ на Знайко. Към реката вече тичаше и доктор Хапчев със своята походна аптечка. Като видя, че дребосъчетата извлякоха Незнайко на брега, той им извика:
— Съблечете му ризата! Ей сега ще му направя изкуствено дишане!
Незнайко забеляза доктор Хапчев с походната аптечка, скочи на крака и искаше да си плюе на петите, но в този миг Знайко го сграбчи за косата и изкрещя:
— Къде е уредът за безтегловността? Къде си дянал уреда? Изпуснал си го във водата, магаре такова!
— Пусни ме! — изпищя Незнайко и почна да го рита с крака.
— А, отгоре на това се и биеш! — извика с прегракнал глас Знайко. — Изпуснал си в реката уреда и още се биеш! Аз ей сега ще ти покажа как се изпускат в реката уреди!
И той така силно го дръпна за косата, че в очите на Незнайко се показаха сълзи. Незнайко му отвърна с един юмрук в гърдите. Дъхът на Знайко секна и той изпусна косата на Незнайко. Щом се почувствува свободен, Незнайко се нахвърли като петел върху противника си и двамата започнаха да се бият. Другарите им се спуснаха да ги разтървават. Едни държаха Знайко за ръцете, други — Незнайко. Знайко с всички сили се стараеше да им се изскубне, мъчеше се да ритне Незнайко и викаше:
— Как ще идем сега на Луната без уреда? Всичко пропадна сега! Пуснете ме, ще му дам да разбере как се изпускат в реката уреди!
Незнайко също се дърпаше от ръцете на другарите си и викаше:
— Я ме пуснете! Аз ще му дам един уред!
Най-после той успя да се освободи от дребосъчетата, но Бързанко го хвана за яката. Незнайко се дръпна с такава страшна сила, че се измъкна от ризата си и тогава всички видяха как на земята падна уредът за безтегловност, който дотогава е бил в пазвата на Незнайко.
— Ето го, ето уреда за безтегловност! — извика доктор Хапчев.
— Ти защо не каза, че уредът е у тебе? — попита Бързанко.
— Как можех да кажа, когато се нахвърлихте върху мене като врани! Щом видях, че падам във водата, аз веднага скрих уреда в пазвата си и без малко не се удавих заради него, а те взели да ме бият, вместо да ми благодарят!
Знайко вдигна уреда от земята, погледна с блеснали от гняв очи Незнайко и каза:
— Заради това ти няма да полетиш към Луната!
— Е, летете си сами! — отвърна Незнайко. — Много ми е по-трябвала вашата Луна!
— Да се разправям с тебе значи да загубя собственото си достойнство — каза Знайко и си тръгна, без да каже повече ни дума.
— Я го гледай ти колко е важен! — извика след него Незнайко. — Добре де, целувайте се с вашата Луна. Аз и без нея ще преживея.
Шеста глава
Отлитането
Незнайко лъжеше. В действителност много му се искаше да отиде на Луната. Той не губеше надежда, че Знайко някак си ще забрави онова, което се беше случило, и няма да изпълни заплахата си. Обаче напразно се надяваше. Знайко не беше забравил нищо. След известно време определиха деня на отлитането и Знайко направи списък на дребосъчетата, които щяха да летят към Луната. Както се и очакваше, Незнайко не беше включен в списъка. Нямаше го там и Шишко, и някои други дребосъчета, които зле понасяха състоянието на безтегловност.
Незнайко, както се казва, беше убит от скръб. Той нямаше желание да разговаря с никого. Усмивката изчезна от лицето му. Изгуби апетит. През нощта не можа да заспи нито за минутка, а на следния ден ходеше толкова опечален, просто жал да ти стане.
— Не може ли все пак да простим на Незнайко? — каза Селдичка на Знайко. — Според мене, той вече няма да прави лудории. А пък така добре понася състоянието на безтегловност. Това наказание ще е прекалено строго.
— Това не е наказание, а предпазна мярка — строго отвърна Знайко. — Пътешествието до Луната не е разходка за развлечение. В този полет трябва да се отправят само най-умните и най-дисциплинираните дребосъчета. Незнайко много добре понася състоянието на безтегловност, но пък състоянието на неговите умствени способности сега засега можеше да бъде много по-добро. Със своята недисциплинираност Незнайко може и сам да пострада, и другите да злепостави. А космосът не е шега работа! По-добре да почака до следващия път, а дотогава да се постарае да поумнее. Това е моята последна дума!