Шишко се изкачи по стълбичката със затаен дъх и натисна бутончето до вратата. Вратата се отвори. Шишко се измъкна от хранителната камера и почна да се лута из кривото коридорче, мъчейки се да намери вратичката на асансьора. Той не беше толкова добре запознат с устройството на ракетата, както Незнайко, затова няколко пъти обиколи коридорчето, но винаги попадаше пак на хранителната камера. От страх, че Незнайко ще се пробуди и ще открие изчезването му, Шишко отново взе да нервничи и да губи способността си да мисли. Най-после той все пак успя да намери вратичката на асансьора. Без много да му мисли, Шишко влезе в кабината и натисна първото бутонче, което му попадна. Вместо да слезе надолу, кабината се изкачи нагоре. Шишко обаче не обърна внимание на това, излезе от асансьора и се залови да търси вратата на херметическата камера, която извеждаше навън. В херметическата камера той, разбира се, не можа да попадне, защото тя изобщо не беше тук, а вместо това се намери в бутонната кабина и почна да опипва в тъмнината стените, мъчейки се да открие ключа. Ключа той не успя да намери, но сред кабината се натъкна на една малка масичка, върху която напипа бутонче. Шишко помисли, че това бутонче пали електричеството, натисна бутончето и изведнаж подскочи нагоре в състояние на безтегловност. Едновременно с това той чу ритмичния шум на заработилия реактивен двигател.
Някои по-досетливи читатели сигурно веднага са разбрали, че Шишко беше натиснал тъкмо онова бутонче, което включва електронната управляваща машина. А електронната управляваща машина, точно както беше предвидено от конструкторите, включи автоматично уреда за безтегловност, реактивния двигател и цялата останала апаратура, следствие на което ракетата полетя в космоса в момент, когато никой не очакваше това.
Ако някой от обитателите на Космическото градче се беше разбудил в този момент и беше погледнал през прозореца, той щеше да бъде крайно изненадан, като види как ракетата бавно се отдели от земята и плавно се издигна във въздуха. Това стана почти безшумно. От задното отверстие на двигателя с леко съскане излизаше тънка струя от нагорещени газове. Реактивната сила беше достатъчна, за да може ракетата да полети, тъй като благодарение на уреда за безтегловност самата ракета нямаше абсолютно никакво тегло.
Щом ракетата се издигна на достатъчна височина, електронната управляваща машина включи механизма за завоите, следствие на което предната част на ракетата започна да прави кръгови движения и да се наклонява все повече и повече при всеки кръг. Ето че ракетата получи такъв ъгъл на наклона, че в зрителното поле на оптическия уред, снабден с фотоелемент, попадна Луната. Фотоелементът превърна светлината на Луната в електрически сигнал. Електронната машина получи този сигнал и приведе в действие самонасочващия се механизъм. В резултат на това след няколко затихващи колебливи движения ракетата се стабилизира и полетя право към Луната. Благодарение на самонасочващия се механизъм ракетата се оказа, както е прието да се казва, прицелена в Луната. Отклоняваше ли се ракетата поради някакви причини от посочения курс, самонасочващият се механизъм веднага я връщаше отново на този курс.
Най-напред Шишко дори не разбра какво страшно нещо беше извършил. Когато почувствува, че е изпаднал в състояние на безтегловност, той почна да прави опити да се измъкне от бутонната кабина, въобразявайки си, че състоянието на безтегловност не съществува навсякъде. След много усилия той успя да излезе от кабината и се насочи обратно към асансьора. Този път той се ориентира както трябва в бутончетата, които се намираха в кабината на асансьора, и натисна точно онова бутонче, което спущаше кабината в най-долния етаж, значи в задната част на ракетата. След като излезе от асансьора, той се озова пред онази врата в херметическата камера, през която, както вече казахме, можеше да се излезе навън. На стената, близо до вратата, Шишко откри едно бутонче. Но колкото и да натискаше той това бутонче, колкото и да риташе вратата, тя хич и не помисляше да се отваря. Шишко не знаеше, че вратата на херметическата камера можеше да се отвори само ако той облечеше космически скафандър. И трябва да прибавим — добре че Шишко не знаеше това. Ако той предварително беше облякъл скафандър и беше натиснал бутончето, вратата щеше да се отвори и Шишко щеше да напусне ракетата и да падне право в космическото пространство. Разбира се, в такъв случай той никога вече нямаше да може да се върне в къщи, а щеше да остане за вечни времена да лети в космоса във вид на планета.