— Това е то — край! — разочаровано измърмори Шишко.
Седма глава
Как Незнайко и Шишко пристигнаха на Луната
След като се убеди окончателно, че за връщане на Земята не може да става й дума, Шишко малко по малко се успокои и каза:
— Знаеш ли какво? Тъй като ние летим към Луната и всички пътища назад са отрязани, пред нас сега има само една задача: да се вмъкнем обратно в хранителната камера и да закусим както трябва.
— Та нали току-що закусвахме — отвърна Незнайко.
— Че това истинска закуска ли беше? — възрази Шишко. — Тази закуска беше пробна, тъй да се каже, чернова, тренировъчна.
— Как така тренировъчна? — не разбра Незнайко.
— Е, ние с тебе закусвахме в космоса за първи път, нали? Значи един вид не сме закусвали, а само сме усвоявали процеса на хранене в космоса, тоест тренирали сме се. Затова пък сега, когато тренировката е привършена, можем истински да си закусим.
— Е, щом е тъй, тогава може — съгласи се Незнайко.
Приятелите се спуснаха в хранителната камера. Незнайко още не беше никак огладнял и изяде едно космическо кюфтенце само за да направи компания на Шишко. Но Шишко реши да не се смущава от създалото се положение на нещата и се отнесе съвсем сериозно към тази работа. Той заяви, че трябва да направи ревизия в хранителната камера и да провери качеството на всички космически ястия. А за тази цел му е необходимо да изяде поне по една порция от всяко ястие.
Задачата се оказа все пак не по силите на Шишко, защото при десетата или единадесетата порция го налегна сън й той заспа с недояден кренвирш в уста. В това нямаше нищо чудно, защото през нощта Шишко беше спал малко и освен това всеки, който се намира в състояние на безтегловност, може да заспи в каква да е поза, без да си ляга специално за това в леглото.
Незнайко знаеше, че Шишко се е премятал презглава цяла нощ, за да търси изхода на ракетата, затова реши да го остави да си почине, а сам се отправи към астрономическата кабина, за да погледне доколко космическият кораб се е приближил до Луната. През илюминаторите, както и по-рано, тъмнееше звездното небе с яркоблестящия слънчев диск и сребристата светла Луна отгоре. Слънцето имаше същите размери, както обикновено го виждаме от Земята, но Луната беше станала вече два пъти по-голяма. На Незнайко му се струваше, че на повърхността на Луната забелязва подробности, които по-рано не е забелязвал. Но тъй като преди той никога не беше гледал Луната внимателно, не можеше сега да каже с увереност дали вижда тези подробности, защото се е приближил до Луната или защото сега е почнал да се взира в нея по-внимателно.
Въпреки че ракетата летеше със страшна скорост и изминаваше дванадесет километра в секунда, на Незнайко му се струваше, че тя е замръзнала на едно място и не се приближава нито на сантиметър до Луната. Това се обяснява с обстоятелството, че разстоянието от Земята до Луната е много голямо — около четиристотин хиляди километра. При такова огромно разстояние скоростта от дванадесет километра в секунда не е така голяма, че да се забележи с око, а при това и от летящата ракета.
Изминаха се два или три часа и Незнайко все гледаше Луната и не можеше да се откъсне от нея. Луната сякаш привличаше погледа му. Най-после той почувствува някакво мъчително присвиване в корема си и чак тогава разбра, че е дошло време за обед. Незнайко бързо се спусна в хранителната камера и видя, че Шишко се е събудил и вече дъвче нещо с апетит.
— Е, както виждам, ти вече си започнал да обядваш! — извика Незнайко. — Защо не ме почака?
— Но това още не е обед за мене, а пак същата тая тренировка!
— Хайде тогава свършвай тренировката, че ще обядваме — каза Незнайко. — Имаме ли там нещо по-вкусничко?
— Като първо мога да препоръчам чудесна космическа супа-разсолник4. За второ — космически сарми, а за трето — космически кисел от ябълки.
При тези думи Шишко извади от термостата няколко тръбички със супа, сарми и кисел и приятелите започнаха да обядват. След като свършиха, Шишко каза, че за правилното храносмилане е редно след обед малко да подремнат. Той веднага заспа, увиснал сред хранителната камера и размятал в различни страни ръце и крака. Незнайко реши да последва примера му, но на него не му се харесваше, дето в състояние на безтегловност ръцете и краката през време на сън стърчат в различни страни, затова преметна крак върху крак, сякаш седеше на стол, а ръцете си кръстоса отпред.