Заел такава поза, Незнайко се опита да заспи. Известно време той се вслушваше в равномерния шум на реактивния двигател. Струваше му се, че двигателят тихичко му шепне на ухото „чаф-чаф-чаф-чаф!“ Тези звуци постепенно унесоха Незнайко и той заспа.
Изминаха се няколко часа и Незнайко почувствува, че някой го бута по рамото. Той отвори очи и видя пред себе си Шишко.
— Незнайко, събуди се по-скоро! Беда! — мърмореше Шишко изплашен.
— Каква беда? — попита Незнайко, окончателно разбуден.
— Беда, братле, струва ми се, че пропуснахме вечерята!
— Ух, да ти се не види макар твоята вечеря! — ядоса се Незнайко. — Помислих, че се е случило кой знае какво!
— Как можеш да нехаеш! — каза Шишко. — Режимът на хранене не бива да се нарушава. Всичко трябва да се прави навреме: и обедът, и закуската, и вечерята. Това не е шега работа!
— Е, добре де, добре — нетърпеливо отвърна Незнайко. — Да отидем най-напред да видим Луната, а после можеш, ако щеш, и да обядваш, и да вечеряш, и дори да закусваш едновременно.
Приятелите се изкачиха в астрономическата кабина и погледнаха през горния илюминатор. Това, което видяха, ги смая. Огромно светещо кълбо висеше над ракетата и закриваше звездното небе. Шишко така се изплаши, че и устните, и бузите, и дори ушите му се разтрепериха от страх, а от очите му потекоха сълзи.
— Какво е това?… Накъде отива то?… Сега ще се блъснем в него, нали? — забъбри той, като се вкопчи здраво в ръката на Незнайко.
— Я да мълчиш! — сопна му се Незнайко. — Според мене, това е просто Луната!
— Как тъй просто Луната? — учуди се Шишко. — Та нали Луната е малка?
— Разбира се, че е Луната. Просто ние сме се приближили до нея.
Незнайко се издигна до тавана на кабината, прилепи лице към горния илюминатор и взе да разглежда повърхността на Луната. Сега Луната се виждаше така, както се вижда с телескоп от Земята и дори още по-добре. На повърхността й напълно ясно можеха да се различат и планинските вериги, и лунните циркуси, и дълбоките пукнатини или пропасти.
— Я ела тук, Шишко! — каза Незнайко. — Погледни колко хубаво се вижда Луната!
Шишко неохотно се издигна нагоре и почна да поглежда изпод вежди през илюминатора. Онова, което видя там, не го успокои. Той забеляза, че сега Луната не стоеше на едно място, а се приближаваше със забележима скорост. Отначало тя се виждаше като огромен, блестящ кръг, голям колкото половината небе. Малко по малко този кръг се увеличаваше и в края на краищата запълни цялото небе. Накъдето и да погледнеха сега, навсякъде се простираше лунната повърхност с преобърнатите наопаки планински вериги, лунни кратери и долини. Всичко това висеше заплашително над главите им и беше вече толкова близко, та им се струваше, че щом протегнат ръка, ще могат да пипнат върха на някоя лунна планина.
Шишко се сгуши от страх, отблъсна се с крак от илюминатора и слезе до пода на кабината.
— Да я вземат дяволите! Не искам да гледам повече тази Луна!
— Защо? — попита Незнайко.
— Че какво е повиснала право над главите ни? Току-виж паднала върху нас!
— Ех, че си чуден! Луната няма да падне върху нас, а ние ще паднем върху нея!
— А как ще паднем върху нея, когато ние сме отдолу, а Луната е отгоре?
— Е, как да ти кажа, Луната просто ще ни привлече — обясни Незнайко.
— Значи ние един вид просто ще се прилепим отдолу на Луната, така ли?
Незнайко сам не разбираше как ще стане прилуняването, но му се искаше да покаже на Шишко, че уж всичко знае. Ето защо той каза:
— Точно така. Един вид ще се прилепим.
— Бива си я тази работа! — провикна се Шишко. — Значикогато излезем от ракетата, ще тръгнем по Луната нагоре с краката?
— Че защо пък — учуди се Незнайко.
— А как другояче? — отвърна Шишко. — Щом ние сме отдолу, а Луната е отгоре, то, щеш не щеш, трябва да се преобърнеш нагоре с краката.
— Хм! — отвърна загрижено Незнайко. — Май че наистина излиза така!
Той се замисли за малко и точно в този момент забеляза, че вече не чува шума на двигателя.
— Я чакай! — рече той на Шишко. — Ти чуваш ли нещо?
— А какво трябва да чувам, според тебе? — разтревожи се Шишко.
— Шума на реактивния двигател.
Шишко се ослуша.
— Според мене, никакъв шум няма — отговори той.
— Ама че работа! — смути се Незнайко. — Възможно ли е двигателят да се е повредил? Стигнахме почти до Луната и изведнаж такава неприятност!
Шишко се зарадва най-напред, защото помисли, че ракетата няма да може да продължи полета си с повреден двигател и ще трябва да се върне обратно. Ала радостта му отиде напразно. Реактивният двигател съвсем не беше повреден, а само изключен за известно време. Щом ракетата беше достигнала максималната си скорост, електронната управляваща машина прекъсна автоматически работата на двигателя и по-нататъшният полет се извършваше по инерция. Това се беше случило точно тогава, когато Незнайко и Шишко заспаха. Затова те не забелязаха, че двигателят беше престанал да работи.