Разбира се, този, който през целия си живот гледа Луната от Земята, смята, че Луната е просто едно беличко петно с някакви невзрачни точици. В това няма нищо чудно. Та нали обикновено Земята ни изглежда плоска, докато тя всъщност е кълбо, също както на някои им се струва, че Слънцето се върти около Земята, докато в действителност е точно обратното. Та какво ли не може да му се стори на този, който е прекарал целия си живот само на Земята, без да си подаде носа никъде другаде, и който освен това не обича да си напряга умствените способности.
Незнайко и Шишко почнаха неволно да се любуват на картината, която се беше открила пред тях. Сега вече Луната не им се струваше така безжизнена и пустинна, както преди. Богатството от форми и цветове радваше очите и навяваше бодри мисли. Шишко каза, че сред цялата тази красота непременно би трябвало да живеят дребосъчета. Иначе не могло и да бъде!
— А щом на Луната има дребосъчета — продължи той, — те непременно трябва да ядат нещо; а щом трябва да ядат нещо, то у тях има какво да се яде и ние няма да умрем от глад.
Докато Шишко правеше своите догадки, ракетата се беше вече приближила до Луната. Нагорещените газове, които излизаха с голяма сила от отверстието на двигателя, вдигнаха от лунната повърхност цели облаци прах, които, издигайки се нагоре, обвиваха ракетата от всички страни.
— Какво е това? — чудеше се Незнайко. — Или е дим, или е прах! А откъде ще дойде тук дим? Да не би долу да има някакъв вулкан?
— Ето на, така си и знаех — в края на краищата ще попаднем на някой вулкан! — измърмори Шишко.
— Че откъде пък си знаел това? — учуди се Незнайко.
Но Шишко не успя да отговори на този въпрос. Точно в този момент ракетата кацна на повърхността на Луната. Последва сътресение. Незнайко и Шишко не се задържаха на крака и се търкулнаха на пода на кабината. Известно време те седяха на пода и мълчаливо се гледаха един друг. Най-после Незнайко каза:
— Долетяхме!
— Това е то… дето има една дума… край! — измърмори Шишко.
Двамата приятели се изправиха на крака и почнаха да гледа през илюминаторите, но наоколо всичко беше обвито от някаква сива и клокочеща, сякаш кипяща маса.
— Наоколо бушува само някаква каша и нищо друго! — недоволно измърмори Шишко. — Май че се тикнахме право в гърлото!
— В какво гърло? — не разбра Незнайко.
— Е, в гърлото на вулкана.
В това време прахът почна постепенно да се разсейва и през него взеха да се провиждат очертанията на лунната повърхност.
— Излиза май, че това е всичко на всичко прах или мъгла — обади се Незнайко.
— Значи не сме паднали във вулкан, така ли? — попита Шишко.
— Не, не сме! И няма никакъв вулкан! — успокои го Незнайко.
— Е, тогава все ще се живее! — с облекчение въздъхна Шишко.
— Разбира се! — радостно се съгласи Незнайко и като протегна ръка към Шишко, каза с важен вид: — Поздравявам ви, скъпи приятелю, с благополучното ни пристигане на Луната!
— Благодаря! Аз също ви поздравявам! — отвърна Шишко и му стисна ръката.
— Желая ви по-нататъшни успехи във вашата забележителна научна дейност — продължи Незнайко.
— Благодаря ви. И аз ви желая същото — отвърна Шишко и като удари токове, почтително се поклони на Незнайко.
Незнайко също се поклони церемониално на Шишко и чукна токове. Извънредно доволни от своята учтивост, приятелите се разсмяха и се спуснаха да се прегръщат.
— Е, с какво ще започнем нашата дейност на Луната? — попита Незнайко, като тури край на прегръдките. — Предлагам да излезем от ракетата и да се огледаме, както трябва, наоколо.
— А аз предлагам най-напред да хапнем, пък после да се оглеждаме! — с приятна усмивка отвърна Шишко.
— Вашето предложение се приема, скъпи приятелю! — съгласи се Незнайко. — Позволете ми да ви пожелая добър апетит!
— Благодаря! Желая и на вас приятен обед! — широко усмихнат, отговори Шишко.
След като си размениха тези любезности, двамата приятели се смъкнаха в хранителната камера. Там те спокойно си хапнаха, после се изкачиха в камерата, където се съхраняваха космическите скафандри. Незнайко и Шишко си избраха подходящи за своя ръст скафандри и се заловиха да ги обличат.
Всеки от тези скафандри се състоеше от три части: космически комбинезон, херметически шлем и космически ботуши. Космическият комбинезон беше направен от металически пластинки и пръстени, съединени с гъвкава въздухонепроницаема космопластмаса със сребрист цвят. На гърба на космическия комбинезон имаше раница, в която се намираха въздухопречиствателните и вентилационни апаратури, а също така и електрическа батерия, подхранваща с ток електрическия фенер, отпред на гърдите. Над раницата беше сложен автоматически сгъваем парашут-качулка, който в случай на нужда се разтваряше като крила.