Тази книжка на Знайко повдигна голям шум. Всички дребосъчета я четяха с увлечение. Мнозина учени хвалеха книжката за това, че е интересно написана, но все пак изразяваха недоволството си от научната й необоснованост. А действителният член на Академията на астрономическите науки професор Телескопов, който също имал случай да прочете книжката на Знайко, просто кипеше от негодувание и казваше, че тази книга не е никаква книга, а както той се изразяваше, някаква дяволска глупост. Този професор Телескопов не беше кой знае колко лош. Не, той беше доста добър, но извънредно, тъй да се каже, взискателен, непримирим. Във всяка работа той най-много ценеше реда и точността и не можеше да понася никакви фантазии, тоест измислици.
Професор Телескопов предложи на Академията на астрономическите науки в Слънчевия град да организира обсъждане на Знайковата книга и както той се беше изразил, така да я разнищи дума по дума, че никой вече да не се опита да пише такива книги. Академията даде съгласието си и изпрати покана на Знайко. Той пристигна и обсъждането се състоя. Започна се, както му е редът в подобни случаи, с доклад, който сам професор Телескопов пожела да изнесе.
Когато всички поканени на обсъждането дребосъчета се събраха в обширната зала и насядаха по столовете, на трибуната се изкачи професор Телескопов и първото, което чуха от него, беше следното:
— Скъпи приятели, откривам събранието, посветено на обсъждането на Знайковата книга.
След това професор Телескопов силно се изкашля, избърса, спокойно носа си с кърпичка и започна своя доклад. Той разказа накратко съдържанието на Знайковата книга, похвали нейното живо, ярко изложение и каза, че според него, Знайко е допуснал грешка, като е взел за тухли онова, което в действителност е било не тухли, а някаква напластена скала. И щом всъщност не е имало тухли, продължи професорът, нямало е следователно и никакви дребосъчета лунници. Те не са и могли да съществуват, тъй като ако съществуваха, не биха могли да живеят на вътрешната повърхност на Луната, защото отдавна е известно, че предметите, които се намират на Луната, също както и у нас на Земята, се привличат към центъра на планетата и ако Луната в действителност е вътре куха, никой не би могъл да се задържи на вътрешната й повърхност: веднага би бил привлечен към центъра на Луната и безпомощно би висял в празното пространство, докато не загине от глад.
Знайко изслуша всичко това, стана от мястото си и каза насмешливо:
— Вие разсъждавате така, като че ли сте имали някога случай да висите в центъра на Луната!
— А вие да не би да сте висели? — сърдито измърмори професорът.
— Аз не съм висял — възрази Знайко, — но затова пък съм летял в ракета и съм наблюдавал предметите в състояние на безтегловност.
— Какво общо има това със състоянието на безтегловност?
— Ето какво — отвърна Знайко. — Нека ви бъде известно, че през време на моя полет към Луната аз имах бутилка с вода. Когато настъпи състоянието на безтегловност, бутилката свободно заплава в пространството, както й всички предмети, които не бяха прикрепени към стените на кабината. Всичко вървеше нормално, докато бутилката беше догоре пълна с вода. Но когато аз изпих половината вода, започна нещо странно: останалата вода не се задържаше на дъното на бутилката и не се събираше в центъра, а равномерно се стичаше по стените така, че вътре в бутилката се образува въздушен мехур. Значи водата се притегляше не към центъра на бутилката, а към стените й. Всъщност това е естествено, тъй като могат да се привличат взаимно само масите на веществата, а празното пространство не може да привлече нищо.
— Откри Америка! — измърмори Телескопов. — Взел да сравнява бутилката с планета! Това научно ли е, според вас?
— Защо да не е научно? — авторитетно отвърна Знайко. — Когато бутилката свободно се движи в междупланетното пространство, тя се намира в състояние на безтегловност и по всичко прилича на планета. Вътре в нея всичко ще става така, както и вътре в планетата, тоест вътре в Луната, в случай, разбира се, че Луната отвътре е куха.
— Там е работата я! — подхвана Телескопов. — Само че обяснете ни, моля ви се, защо сте си втълпили в главата, че Луната отвътре е куха?
Слушателите, които бяха дошли да чуят доклада, се засмяха, но Знайко не се смути от това и каза:
— И вие щяхте лесно да си втълпите това в главата, ако помислехте малко. Ами че ако Луната най-напред е била огненотечна, тя е започнала да изстива не отвътре, а от повърхността, тъй като именно повърхността на Луната е в съприкосновение със студеното космическо пространство. По такъв начин най-напред е изстинала и се е втвърдила повърхността на Луната, следствие на което Луната е заприличала на огромен кълбообразен съд, вътре в който е продължавало да се намира… Какво мислите?