Той тъй и не успя да утоли глада си. Ако беше по-внимателен, щеше да забележи, че зад храстите отдавна вече го следяха нечии внимателни очи. Тези внимателни очи принадлежаха на едно лунно дребосъче, което наричаха Фикс. Той беше облечен в избеляло, протрито на лактите сако, а на главата си имаше някакъв грозен, омазнен и избелял каскет. Беше с панталони, които обикновено се носят напъхани в ботушите, само че нямаше ботуши, а сандали, обути на бос крак. В ръцете си Фикс имаше метла, която държеше напред като пушка, сякаш се готвеше да влезе в атака с това оръжие.
Незнайко продължаваше да лапа малини, без да подозира нищо, когато изведнаж отдолу се чу щракане и той почувствува как нещо го стисна здраво за крака. Незнайко извика от болка, наведе се и видя, че кракът му е попаднал в капан. В същия миг Фикс, който следеше всяка негова стъпка, изскочи от засадата си, дотича до Незнайко и с всичка сила го перна с метлата по главата.
— Ах, ти, гадина такава! Малини плюскаш, а! — извика Фикс, като размахваше метлата.
— Слушайте! — възмути се Незнайко. — Какво значи това? Защо ме удряш с метлата? И на всичко отгоре си служиш с капан!
Но Фикс не го и чуваше.
— Аз ще ти дам да разбереш как се плюскат малини — повтаряше той, като извиваше назад ръцете на Незнайко и ги връзваше с въже.
Незнайко само вдигна рамене.
— Не разбирам какво става — измърмори той.
— Ей сега ще те заведа при господин Дървеницер и тогава всичко ще разбереш! — заплаши го Фикс.
— Какъв е пък този господин Дървеницер? — попита Незнайко.
— Там ще видиш какъв е този господин Дървеницер. А сега — ходом марш! — изкомандува Фикс и дръпна въжето с такава сила, че Незнайко без малко не падна на земята.
— Как да тръгна, глупако такъв? Не виждаш ли, че кракът ми е в капана? — отвърна Незнайко.
— Я го гледай ти колко бил изнежен — кракът му бил в капана! — измърмори Фикс. Все пак той се наведе и освободи крака на Незнайко.
— Хайде сега, леви, десни, и никакви приказки! — изкомандува Фикс и без да изпуща от ръце въжето, с което беше завързал ръцете му, блъсна Незнайко с метлата в гърба. — И да не смяташ да бягаш, защото каквото и да правиш, няма да ми се изплъзнеш!
Незнайко само вдигна рамене. Той не можеше да бяга дори само поради това, че кракът му беше наранен от пружината на капана и го болеше силно. Накуцвайки, той закрачи бавно из овощната градина, а след него тръгна Фикс с метла на рамо, като сумтеше сърдито. След малко те излязоха от градината и закрачиха покрай дълги лехи с лунни краставички и домати. Макар че те не представляваха нещо интересно за Незнайко, все пак тон поглеждаше от време на време настрани и успя да забележи, че лунните домати и краставици бяха десетки пъти по-дребни от тези, които той беше свикнал да вижда на Земята.
Далече пред тях три дребосъчета поливаха лехите. Двете помпеха вода, а третото държеше маркуча и насочваше струята. Тя се издигаше високо, разпръскваше се на капки и падаше отгоре като дъжд.
Скоро лехите с краставици и домати се свършиха; заредиха се лехи с лунни ягоди. Няколко дребосъчета пълзяха сред лехите, беряха узрелите ягоди и ги слагаха в кръгли плетени кошници. Един от работниците видя Фикс и Незнайко и извика:
— Ей, Фикс, пак ли си хванал крадец?
— Пак я, как иначе! — отвърна Фикс, самодоволно усмихнат.
— При господин Дървеницер ли го водиш?
— При господин Дървеницер, ами при кого!
— Пак ли ще го гоните с кучета? — попита друго дребосъче, прекъсвайки работата си.
— Това си е вече работа на господин Дървеницер. С каквото заповяда, с това ще го гоним!
— Зверове! — измърмори някой от работниците.
— Какво?
— Зверове, казвам, сте вие с вашия господин Дървеницер!
— Ще ти дам аз на тебе едни зверове! — озъби се Фикс. — Ако кажа на господин Дървеницер, че вместо да работите, вие тук сте си развързали езиците, веднага ще се намерите на улицата!
Дребосъчетата мълчаливо се заловиха за работата си. Фикс блъсна Незнайко с метлата в гърба и те се отправиха по-нататък. Когато се изкачиха на хълма, Незнайко видя красива двуетажна къща с голяма, открита веранда. Около къщата пъстрееха лехи с цветя. Тук имаше и лунни маргаритки, и градински теменуги, и латинки, и лунна резеда, и астри. Под прозорците растяха храсти лунен люляк. Всички тези цветя бяха също като земните, само че няколко пъти по-дребни от тях. Впрочем Незнайко беше започнал да свиква с това, че на Луната растенията са дребни и вече не се учудваше.