— Я кажете, моля ви се — попита едно дребосъче, — в бутилката ви какво имаше: вода или някакво друго питие?
— В бутилката имаше обикновена вода — отвърна кратко Знайко. — Какво друго питие би могло да има?
— Е, не зная — разтвори ръце дребосъчето. — Мислех да не е лимонада или газ.
Всички се разсмяха. А друго дребосъче запита:
— Ами донесохте ли нещо от Луната?
— Донесох парченце от самата Луна.
Знайко извади от джоба си едно малко камъче със сивосинкав цвят и каза:
— На повърхността на Луната се търкалят множество различни и при това твърде красиви камъни. Но аз не исках да ги събирам, тъй като могат да се окажат метеорити, случайно по-паднали на Луната от космическото пространство. А това камъче откъртих с чук от една скала, когато се спущахме в Лунната пещера. Затова можете да бъдете съвсем сигурни, че този камък е парченце от самата Луна.
Късчето Луна тръгна от ръка на ръка. Всеки искаше да го погледне по-отблизо. Докато дребосъчетата разглеждаха камъка, предавайки си го един на друг, Знайко разказваше как са пътешествували по Луната с Фуксия и Селдичка и какво са видели там. Разказът на Знайко се хареса на всички. Слушателите останаха много доволни. Само професор Телескопов не беше доволен. Щом Знайко свърши да говори и слезе от трибуната, професор Телескопов се качи на трибуната и каза:
— Скъпи приятели, на всички ни беше много интересно да чуем за Луната и за всичко останало и аз от името на присъствуващите изказвам сърдечна благодарност на знаменития Знайко за неговото занимателно и съдържателно изказване. Обаче… — Телескопов със строг вид издигна нагоре показалеца си.
— Долу! — извика едно дребосъче.
— Обаче… — повтори с повишен глас професор Телескопов — обаче ние сме се събрали тук не да слушаме за Луната, а да обсъдим книжката на Знайко, а тъй като не обсъдихме книжката, то значи не изпълнихме онова, което беше набелязано, а щом не сме изпълнили онова, което беше набелязано, то трябва все пак да се изпълни, а щом то трябва все пак да се изпълни, ще се наложи все пак да се изпълни и да се постави на разглеждане…
Тъй никой не узна какво искаше да постави на разглеждане професор Телескопов. Вдигна се такъв шум, че вече нищо не можеше да се разбере. Отвсякъде се чуваше само думата:
— Долу!
Двете дребосъчета отново се спуснаха към трибуната, едното сграбчи Телескопов за яката, другото — за краката и го повлякоха право навън. Там те го сложиха да седне на тревата в една градинка и му казаха:
— Чак когато отидеш на Луната, тогава ще имаш думата от трибуната, а сега засега постой си тук на тревицата.
Телескопов беше така смаян от подобно безцеремонно отношение, че не можа да произнесе нито дума. После малко по малко той дойде на себе си и извика:
— Това е безобразие! Ще се оплача! Ще пиша във вестника! Аз ще ви дам да разберете кой е професор Телескопов!
Той дълго вика, така, размахвайки юмруци, но като видя, че всички дребосъчета се разотидоха по домовете си, рече:
— И така, обявявам заседанието за закрито!
После станали също се запъти към къщи.
Втора глава
Тайната на лунния камък
На следващия ден във вестниците се появи отчет за състоялото се обсъждане на Знайковата книга. Всички жители на Слънчевия град го прочетоха. Всеки се интересуваше да научи наистина ли Луната е куха отвътре и вярно ли е, че вътре в Луната живеят дребосъчета. В отчета беше подробно изложено всичко, което се бе говорило на обсъждането, и дори онова, което съвсем не бе се говорило. Освен отчета във вестниците бяха напечатани и множество фейлетони, тоест хумористични статийки, в които се разказваше за различни забавни приключения на лунните дребосъчета. Страниците на вестниците бяха изпъстрени със смешни картинки. Картинките изобразяваха Луната. По нейната вътрешна страна дребосъчетата ходеха надолу с главата и за да не бъдат притеглени от центъра на Луната, те се бяха хванали с ръце за различни предмети. На една от картинките беше нарисувано дребосъче, на което силата на притеглянето беше смъкнала обувките и панталоните и самото дребосъче, останало само по ризка и с шапка на глава, се държеше здраво с двете си ръце за едно дърво. Всеобщо внимание привличаше карикатурата, изобразяваща Знайко, размахал безпомощно ръце и крака в центъра на Луната. Лицето на Знайко изразяваше такава обърканост, че никой не можеше да го гледа сериозно.