Всичко това, разбира се, беше напечатано само за развлечение на читателите, но в един от вестниците беше публикувана съвсем сериозна и научно обоснована статия от професор Телескопов, прочут с изследванията си в областта на физиката. В тази си статия професор Телескопов пишеше, че наличността на празно пространство във вътрешността на Луната не противоречи на законите на физиката, и е напълно допустимо, тъй че Знайко не е далеч от истината, както може да се стори на някого. Същевременно е трудно да се предположи, пишеше професорът, че празното пространство е разположено в центъра на Луната, тъй като централната част на Луната е запълнена с твърдо вещево още преди да изстине и се втвърди лунната повърхност и следователно преди образуването на празно пространство вътре в Луната. Работата е там, че както сега, така и в далечното минало вътрешните пластове на Луната са подложени на огромно налягане от страна на външните пластове, които тежат много хиляди и дори милиони тонове. Вследствие на това чудовищно налягане веществото във вътрешността на Луната не е могло съгласно законите на физиката да остане в течно състояние и се намира във вид на твърдо вещество. А това означава, че когато Луната е била още огнено-течна, вътре в нея вече е имало твърдо централно ядро и вътрешната кухина на Луната е започнала да се образува не в центъра, а около това твърдо централно ядро, по-точно казано, между това централно ядро и сравнително неотдавна втвърдената повърхнина Луната. И така, Луната не е кухо кълбо, прилично на гумени топка, както предполага Знайко, а кълбо, в чиято вътрешност има друго кълбо, заобиколено с въздушен пласт или с пласт от някакъв друг газ.
Колкото се касае до предположението, че на Луната има дребосъчета или някакви други живи същества, то това се отнася вече към областта на чистата фантастика — пишеше професор Телескопов. За съществованието на дребосъчета върху Луната няма никакви научни доказателства. Ако онова, което Знайко е открил на лунната повърхност, наистина е било тухлена стена, направена някога от разумни същества, то липсват всякакви доказателства, че тези разумни същества са оцелели до ден днешен и са избрали за свое местожителство вътрешната кухина на Луната. Науката се нуждае от достоверни факти, пишеше професор Телескопов, и никакви празни измислици не ще ни ги заменят.
Колкото по-нататък четеше Знайко статията на професор Телескопов, толкова по-силно го обхващаше някакво остро чувство на срам, примесено с огорчение. Това, което професорът пишеше за твърдото ядро във вътрешността на Луната, беше неоспоримо. Всеки запознат със законите на физиката трябваше да се съгласи с той, а Знайко познаваше прекрасно законите на физиката.
— Как не съм съобразил такова просто нещо! — чудеше се Знайко и беше готов да си скубе косата от яд. — Та не ще и съмнение, че вътре в Луната е имало твърдо ядро, а това значи, че празно пространство е могло да се образува само около това ядро, а не в центъра. Ех, че съм магаре! Ех, че съм орангутан! Как можах да се изложа така! Как не можах да се сетя за такова просто нещо! Срам и позор!
След като прочете статията от край до край, Знайко закрачи напред-назад из стаята, като непрестанно тръскаше глава, сякаш искаше да изтърси от нея неприятните си мисли.
— Измишльотини! — с досада мърмореше той, спомняйки си статията на професор Телескопов. — Опитай се сега да докажеш, че тук няма никакви измислици, след като и през ум не ти е минало, че в центъра на Луната може да има твърдо вещество!…
Изморен от разходката си из стаята, Знайко пъшкаше от огорчение, сядаше изведнаж на стола и безсмислено се втренчваше в една точка. После скачаше като ужилен и отново започваше да обикаля из стаята.
— Не, аз ще докажа, че това не са празни измислици — викаше той. — На Луната има дребосъчета! Невъзможно е да ги няма. Наука не значи само голи факти! Науката е фантастика!… Тоест, фу, какво дрънкам? Науката не е фантастика, но науката не може да съществува без фантастика. Фантазията ни помага да мислим. Само голите факти още нищо не значат. Всички факти трябва да се осмислят!