Емъри можеше да види хоризонта, откроен от бледната утринна светлина. Все още валеше, звукът на щурците бе заменен от сутрешна гълчава. Търговците наизлязоха по улиците доста по-рано от обичайното, тласкайки колички и насочвайки коли към площада в западната част на града. Недосетливо запречиха с тях Кралска и Легендарна. Появиха се и други хора. Емъри ги наблюдаваше как излизат един по един, сетне се сливат в по-големи групи, шляещи се из площада, незабележимо приближавайки се към оръжейната. Носеха дебели дрехи и държаха мотики, вили, лопати и брадви. Повечето имаха ножове, затъкнати в коланите им.
Двама от градските стражници - облечени в леки летни униформи - тъкмо приключваха последната за смяната обиколка. Спряха и огледаха нарастващата тълпа с любопитни изражения.
- Какво става тук?
- Де да знам - рече един от хората и се отдалечи.
- Защо сте се събрали? - запита другият пазач, ала и той не получи отговор.
Бос, облечен в широка риза и панталони до пищялите, Емъри пристъпи напред, чувствайки потупването на меча, който си бе окачил.
- Тук сме да отмъстим за смъртта на нашия повелител крал Урит
Рениддски!
- Това е той! Това е Емъри Дорн! - изрева стражникът. - Дръж копеленцето!
Пазачите се втурнаха напред, ала хората бързо ги заобиколиха.
Войниците трескаво изтеглиха мечове и ги размахаха.
- Назад! Отдръпнете се! Отстъпете или ще ви арестуваме!
Омраза изпълваше лицата на събраните, в очите им проблесна възбуда. Започнаха да замахват с вили и мотики. Стражниците се отбраняваха с мечове. Няколко минути тълпата ги заплашваше, сетне Емъри изтегли острието си. Госпожа Дънлап му бе осигурила оръжието, мечът бе принадлежал на съпруга й. През всичките си години на служба, Пол Дънлап, кочияш на крал Урит, не го бе размахвал нито веднъж. Стоманата се измъкна от ножницата със стържене. Със сурово лице и стиснати зъби Емъри разбута хората и се озова срещу пазачите.
Те се потяха. Виждаше капчиците по горната устна на по-близкия. Стражникът нанесе удар. Емъри отстъпи настрана и посрещна острието със своето собствено. Металът изчатка звънко, ръката му усети силата на удара. Пристъпи напред и замахна. Това му се стори удачното движение, точно на място. Върхът на меча му срещна нещо меко и Емъри видя как острието посича гръдта на стражника. Войникът изкрещя, изпускайки меч. Падна на колене, шокирано притиснал ръка към раната. Другарят му се опита да избяга, ала тълпата не му позволи и Емъри промуши и него - в бъбрека. Неколцина заликуваха и залупаха поваления с лопати и брадви.
- Достатъчно! - викна Емъри. - След мен!
Оръжията на стражниците бидоха взети и тълпата последва червенокосия младок към каменната сграда с желязна порта. Когато пристигнаха, Карат вече се беше заел с ключалката. Убиха лостовите, останалите все още спяха. Малцина съумяха да се надигнат. Един получи вила между ребрата и се строполи с все нея, Емъри намушка друг, а трети дари рамото си за каузата, отделено с помощта на услужлива брадва. Острието на последната се бе забило тъй дълбоко, че стопанинът й трябваше да срита дарителя. Мечове и щитове бяха окачени по стените и струпани в сандъци от борово дърво. По рафтовете имаше стоманени шлемове и ризници от метални брънки.
Тълпата награби изложеното, заменяйки инструментите на труда с инструменти на войната. Оръжейната се охраняваше от десет души, всички от които се преселиха бързо, по-голямата част от тях пребити до смърт по леглата си, пренесени от временен в постоянен сън. Въстаниците ликуваха, защото бяха завзели оръжейната, без да дадат едничка жертва. Смееха се, подскачаха по масите, чупеха чаши, чинии и каквото още успееха да намерят, изпробвайки новите си оръжия.
Навсякъде край себе си Емъри виждаше диви изражения и предположи, че и той самият не прави изключение. Сърцето му тупаше диво, дробовете работеха енергично. Гърбът вече не го болеше. Чувстваше се силен, въодушевен и същевременно леко замаян.
- Емъри! Емъри! - той се обърна и видя Ариста да си пробива път към него. — Твърде си бавен - изкрещя тя. - Гарнизонът идва. Въоръжи ги и ги подреди на площада
Като че изтръгнат от сън, Емъри осъзна безумието си.
- Всички навън! - изрева той. - Всички! Подредете се!
Ариста вече бе започнала да подрежда останалите отвън хора в редици, застанали с гръб към оръжейната.
- Трябва да вземем оръжия! - викна към нея Перин.
- Останете в строя! - излая принцесата в отговор. - Ще ги донесем.