Трябва да останете подредени, за да не позволите на гарнизона да ви помете.
Подредените мъже със земеделски сечива в ръце я гледаха ужасени, тъй като от другата страна на площада първите войници вече изтласкваха барикадите от каруци и колички. Влезлите в оръжейната се появиха и заеха мястото си в предната редица.
- Подредете се! - изкрещя Емъри. - Две прави линии!
Ариста изтича в оръжейната и започна да носи мечове. Забеляза Карат да преджобва един мъртвец и блъсна хлапето в стената.
- Помогни ми да изнесем щитове и мечове!
- Не ми е позволено - рече той.
- Не ти е позволено да се биеш, но можеш да пренесеш няколко меча, мътните да те вземат. Точно както отключи вратата. Мърдай!
Карат понечи да каже нещо, сетне се отказа. Започна да сваля щитове.
Появи се доктор Герънд, нарамил превръзки, но бързо ги захвърли и също се зае да помага с носенето на оръжията. Излизащата Ариста зърна жена с подгизнала рокля да тича към нея. Мократа й руса коса прилепваше към лицето. Блондинката спря рязко при вида на принцесата.
- Нека помогна - каза тя. - Вие донесете още, а аз ще раздам тези.
Ариста кимна, подаде й оръжията и изтича обратно.
Карат й подаде насъбраните от него щитове, които тя връчи на младата жена. Последната ги раздаде. Когато Ариста излезе отново, видя, че се е подредила линия от по-възрастни мъже и жени, които си предаваха оръжията по подобие на кофна верига, а младата жена добавяше още хора.
- Още мечове! - викна Ариста. - Шлемове и брони най-накрая.
Карат трупаше оръжия на удобни за носене купчинки.
- Достатъчно мечове! - скоро долетя вик. - Дайте щитове!
Камбаната на централния площад започна да бие. Сега звучеше по-различно от друг път, може би това се дължеше на дъжда или бушуващата в ушите на Ариста кръв. Повечето от мъжете държаха само мечове. Виждаше страх по лицата им.
При всяко излизане чуваше гласа на Емъри да заглушава дъжда.
- Спокойно! Подравнете линиите! Стегнете редиците! - командваше като някой ветеран. - Не повече от пестник разстояние между раменете ви. Тези с копия и пики да минат отзад. Тези с щитовете - отпред. Чакайте! Спрете! - викна той. - Върнете се обратно. Просто предайте копията назад, а щитовете дайте на предните.
При следващата партида Ариста поспря на прага и погледна към площада. Гарнизонът бе разчистил колите откъм улица Кралска, появиха се неколцина войници. Хвърлиха кратък поглед към редиците на въстаниците, сетне се заеха да разчистват останалите каруци.
Емъри стоеше начело. Всички носеха мечове или копия, но повечето от тях не знаеха как да ги държат правилно. Почти всеки от предната линия имаше дървен щит, ала повечето просто ги държаха в ръце. Поне един беше хванал щита си наопаки.
- Адам, пред строя! - викна Емъри и въпросният пристъпи напред. - Поеми лявата страна и се погрижи хората да хванат правилно щитовете и мечовете си.
Подобни напътствия даде на Ренкин Пул и Форест.
- Щитовете високо - крещеше Адам. - Не размахвайте, а мушкайте с меча. Така ще поддържате редиците. Не се разреждайте. Човекът до вас е по-добър щит от парчето дърво в ръцете ви! Стойте рамо до рамо!
- Не им позволявайте да ви заобиколят! - крещеше в другия край Ренкин. - Онези открая, обърнете щитовете си, така че да сте защитени от странично нападение. Всички да действат задружно!
Сега биваха раздавани шлемове и ризници. Неколцина в предната редица трескаво нахлузваха леките брони.
Отсреща се бяха строилц изненадващо количество имперски войници. Всеки от тях бе заплашително оборудван с ризница, шлем, меч и щит. Стояха спокойни, изпънати и уверени. Поглеждайки към хората на Емъри, Ариста видя нервни движения и изпълнени със страх очи.
Четирима конни рицари се появиха на площада. Двама от тях носеха имперския флаг на копията си. На най-първия кон яздеше шериф Вигън. Сетне идваше Тренчън, чийто кон джапаше из локвите. Освен меч, на колана си шерифът бе закачил и камшик. Лицето на Вигън беше сурово; той не изглеждаше никак впечатлен от набързо оформените редици. Яздеше заплашително напред назад. Конят му пръскаше кал във въздуха.
- Зная защо сте тук - изкрещя им шерифът. - Тук сте заради един човек.
Посочи към Емъри.
- Той ви е подбудил да извършите престъпление. По принцип бих екзекутирал всички ви за измяна, ала виждам, че предателят е само един -Емъри Дорн. Той, а не вие, е причината за това. Вие сте просто жертви на неговата жлъч, затова ще проявя милост. Положете тези откраднати оръжия, върнете се по домовете си - и аз ще обеся само водачите на бунта. Не се ли подчините, ще бъдете изтребени до крак.