- Какви нелепици - Паркър размаха обвинителен пръст. - Този идва в лагера и обявява, че бил маршал, дошъл да поеме командването на моите войници.
- Е и ще го стори — уведоми го магьосникът.
- Нищо подобно! Той и принцесата на Меленгар са отговорни за предателството, вероятно коствало живота на Дигън. Пък и нямаме никакви новини за северн...
- Дигън е жив, глупако. Нито Ейдриън, нито Ариста имат общо с отвличането му. Направи, както той казва или всички ще бъдат мъртви - или заловени от империята - до два дни. Ала ти, разбира се - магьосникът го изгледа, - ще умреш много по-рано.
Очите на Паркър се разшириха.
- Дори не го знам кой е! - възкликна той. - Не мога да поверя командването на непознат, за когото не знам нищо. Откъде да знам дали е добър? Дали притежава уменията?
- Ейдриън знае повече за сраженията от когото и да било.
- И трябва да приема думата на... чародей?
- Моите думи доведоха до формирането на тази армия. Моите насоки доведоха до победите й.
- Но после те нямаше. Нещата се промениха. Дигън остави мен начело и не мисля, че...
Есрахаддон пристъпи към командира, при което робата му засия. Кървавочервено сияние изпълни вътрешността на стаята, накарало лицето на Паркър да заприлича на цвекло.
- Добре! Добре! - Паркър рязко изкрещя към сержанта. - Направи, каквото казва.
Сержантът освободи ръцете на Ейдриън и излезе.
- Сега, Паркър, поне веднъж свърши нещо полезно - рече му Есрахаддон. - Иди да събереш полковите. Кажи им, че вече ще получават заповеди от маршал Блекуотър, и ги докарай тук моментално.
- Маршал лорд Блекуотър - рече с усмивка Ейдриън.
Есрахаддон извъртя очи.
- Хайде.
- Но...
- Върви!
Паркър грабна наметалото и меча, сетне издърпа ботушите си изпод масата. Излезе, все още държейки ги в ръка.
- Той ще създава ли проблеми? - запита Ейдриън, гледайки как бившият командир подскача с ръмжене под дъжда.
- Паркър? Не. Просто трябваше да му напомня, че е ужасен от мен -Есрахаддон погледна към Ейдриън. - Маршал лорд Блекуотър?
- Лорд Есрахаддон? - отвърна боецът, разтривайки китки.
Магьосникът се усмихна и кимна:
- Все още не си казал какво правиш тук.
- Възложена ми е от Ариста Есендън задача. Нае ни да й помогнем да се свърже с националистите.
- И сега те е пратила да поемеш контрол над армията ми.
- Твоята армия? Мислех, че е на Дигън.
- Той също. Щом се отдалечих, Дигън се остави да бъде заловен, преди това поставяйки това същество начело. Ройс с теб ли е?
- Беше. Ариста го прати да съобщи на брат й да нападне Уоррик. Похапвайки от закуската на Паркър, Ейдриън съобщи на Есрахаддон
допълнителни подробности за бунта и намеренията му да нападнат Дърмонт. Тъкмо бе приключил, когато на вратата се почука. Влязоха петима офицери и разтревоженият на вид сержант, носещ мечовете на Ейдриън.
Есрахаддон се обърна към тях:
- Както Паркър несъмнено ви е уведомил, това е маршал лорд Блекуотър, вашият нов командир. Следвайте заповедите му, както бихте следвали тези на Гаунт. Смятам, че в негово лице ще откриете достоен заместник.
Те кимнаха и застанаха мирно.
Ейдриън се изправи, заобиколи масата и обяви:
- Ще нападнем имперските позиции незабавно.
- Сега? - удивено рече един.
- Ще ми се да имахме повече време, но доскоро ръцете ми бяха вързани. Ще съсредоточим атаката си директно през разкаляното поле, където имперковците няма да могат да се възползват от тежката си кавалерия, а стрелците им няма да могат да виждат заради дъжда. Лековъоръжената ни пехота трябва да се движи бързо, за да ги надвием. Ще се спуснем върху им тичешком.
- Но те... - обади се грубоват военен с мустаци и бакенбарди, сетне спря.
- Те какво? - попита Ейдриън.
- Просто размишлявах. Щом ни видят да приближаваме, няма ли да се оттеглят в града?
- Как се казваш?
Мъжът изглеждаше притеснен, ала не отстъпи:
- Ренкуист, сър.
- Съвсем прав си, Ренкуист. Точно това ще опитат да направят. Но няма да успеят. По това време съюзниците ни вече ще са завладели града.
- Съюзници?
- Нямам време за обяснения. Не раздигайте лагера и не използвайте барабани или рогове за свикване на силите ни. С малко късмет, ще ги сварим неподготвени. Вече трябва да са убедени, че нямаме никакво намерение да ги нападаме. Ренкуист, колко според теб ще е необходимо на хората да се подготвят?
- Два часа - отвърна онзи по-уверено.
- Приготви ги за един. Всеки от вас да приготви хората си на източния склон, далеч от погледа им. Стройте три пехотни полка, командирите в средния, левия и десния фланг. Леката кавалерия да се отправи на юг и да ги нападне встрани при тръбата. Един кавалерийски контигнент - най-малкият - ще бъде под мое командване и ще остане в резерва на север, близо до града. При синьото знаме започнете да прекосявате тихо полето, при зелено дайте сигнал и нападайте. Тръгваме след един час. Свободно!