- Намирах се в Олбърн, в двора на крал Арманд, когато чух за случилото се - поклати глава Ариста.
Олрик положи короната на облегалката, затвори очи и остави главата си да удари гърба на стола.
- Какво ще правим, Ариста? Империалистите ще се върнат. Щом се оправят със сганта на Гаунт, отново ще бъдат тук - отвори очи и разсеяно вдигна ръка към шията си. - Вероятно ще ме обесят, нали? Или на кралете се полага брадва?
В тона му се долавяше тихо примирение; това я изненада. Някогашното безгрижно момче се топеше пред очите й. Дори и ако Новата империя се провалеше и Меленгар оцелееше, Олрик вече никога нямаше да бъде същият. Вуйчо им бе успял в много отношения да го умъртви.
Кралят погледна положената на облегалката корона:
- Чудя се какво ли би направил татко?
- Нему не се бе налагало да се занимава с такива неща. Откакто Толин сразил Лотомад край Дрондил Филдс, никой меленгарски монарх не се е занимавал с нашествия.
- Късметлия съм.
- Късметлии сме.
Олрик кимна:
- Поне сега разполагаме с малко време. И това е нещо. Какво смяташ за идеята на Пикъринг да пратим Елисфар до Тур Дел Фур и да се свържем с този Гаунт?
- Откровено казано, съюзът с Дигън Гаунт е единствената ни надежда. Сами нямаме шанс да се противопоставим на империята - съгласи се Ариста.
- Но националистите... ? Нима те са по-добри от империалистите? И те се противопоставят на монархиите. Не желаят да бъдат управлявани.
- Когато човек е сам и заобиколен от врагове, не бива да е прекадено придирчив към приятелите си.
- Не сме съвсем сами - коригира я Олрик. - Маркиз Ланаклин се присъедини към нас.
- Голяма помощ. Империята взе земите му. Сега той е просто бежанец. Дойде тук, защото няма къде другаде да иде. Ако получим още подобна помощ, то само хранейки ги, ще рухнем. Единственият ни шанс е да се свържем с Дигън Гаунт и да се съюзим с него. Ако Делгос застане на наша страна, това може да е достатъчно да убеди Трент също да се присъедини. Случи ли се това, ще можем да нанесем смъртоносен удар на Новата империя.
- Смяташ ли, че Гаунт ще се съгласи?
- Не виждам причина да не го стори - рече Ариста. - И двете страни ще извлекат полза. Уверена съм, че мога да го убедя. Очаквам пътуването с нетърпение-. Океанът ще бъде добре дошъл след отвратителното пътуване с онази карета. Докато ме няма, накарай някой да я постегне... или още по-добре,
поръчай нова. И нека има допълнителни уплътнения...
- Няма да отидеш - отвърна брат й, докато си слагаше обратно короната.
- Защо?
- Пращам Линрой.
- Но аз съм посланик и част от кралската фамилия. Той не може да уговори съюз...
- Естествено, че може. Линрой е опитен държавник и посредник.
- Той е кралският финансист. Това не го прави държавник.
- Сключил е десетки търговски споразумения - вмъкна Олрик.
- Та той е счетоводител! - изкрещя принцесата, изправяйки се на крака.
- Това може да ти прозвучи странно, но другите хора също са в състояние да вършат неща.
- Но защо?
- Както сама каза, ти си член на кралската фамилия - Олрик я изгледа и пръстите му се стрелнаха към брадата. - Имаш ли представа в каква позиция ще се озова, ако бъдеш заловена? Във война сме. Не мога да си позволя да бъдеш задържана за откуп.
Тя се взря в него:
- Лъжеш. Изобщо не става въпрос за откупи. Смяташ, че не съм в състояние да се справя.
- Ариста, вината е моя. Не трябваше да...
- Да назначаваш сестра си, вещицата, за посланик?
- Не бъди такава.
- Простете, Ваше Величество, каква желаете да бъда? Как да реагирам, когато в очите ми казват, че съм безполезна и че трябва да си ида в стаята и...
- Не съм казал нищо подобно! Престани да ми приписваш думи!
- Но си го мислиш. Всички си го мислите.
- Вече и ясновидка ли си станала?
- Отричаш ли?
- По дяволите, Ариста, нямаше те шест месеца! - той удари облегалката с юмрук. звукът отекна из залата като барабан. - Шест месеца и нито един съюзник! Едва си измъкнала едно мъгливо може би. Това е доста слабо представяне. Срещата с Гаунт е твърде важна. Това може да е последният ни
шанс.
Тя се изправи.
- Моля за прошка, Ваше Величество. Поднасям извиненията си за характеристиките си на пълен провал. Възможно ли е да получа кралското разрешение да се оттегля?
- Ариста, недей.
- Моля, Ваше Величество, крехката ми женственост не може да понесе такъв разгорещен спор. Чувствам се слаба. Може би ако се оттегля в покоите си и си приготвя отвара, ще се почувствам по- добре. Тъкмо ще се възползвам да омагьосам метлата си и да полетя край замъка, за да освежа сетивата си.