- Защо не дойде в замъка? - запита Ройс.
- Знаех, че и сам ще се справиш - Ейдриън продължи да се взира в чашата, накланяйки леко глава.
- Почивката ни се отлага - уведоми го крадецът, придърпвайки си стол, за да седне на свой ред. - Олрик има друга задача за нас. Иска да се свържем с Гаунт'и националистите. Все още изглаждат детайлите. Принцесата ще прати някого.
- Нейно Височество се е върнала?
- Сутринта.
Ройс бръкна в жилетката си и извади кесия, която постави пред партньора си.
- Ето твоята половина. Поръча ли вечеря вече?
- Няма да дойда - рече Ейдриън, поклащайки легналата чаша с палец.
- Няма да дойдеш?
- Не мога да продължавам така.
Ройс подбели очи:
- Не започвай отново. Ако не си забелязал, бушува война. Това е най-доброто време за нашия бизнес. Всекиму е нужна информация. Знаеш ли колко пари...
- Точно това е, Ройс. Бушува война, а какво правя аз? Печеля, вместо да воювам - Ейдриън отпи друга глътка и стовари халбата с издрънчаване. -Уморих се да събирам пари срещу безчестието си. Не съм такъв.
Ройс се озърна. Трима похапващи хвърлиха поглед към тях, сетне загубиха интерес.
- Не всичко беше само за пари - изтъкна крадецът. - Например Тракия.
Ейдриън се усмихна горчиво:
- И виж какво стана. Тя ни нае да спасим баща й. Да си го виждал напоследък?
- Бяхме наети да осигурим меч за убийството на звяра. Тя получи меча. Звярът бе убит. Свършихме си работата.
- Човекът е мъртъв.
- А Тракия, която беше просто селянче, сега е императрица. Де да можеше всички наши задачи да се развиваха така добре за клиентите ни.
- Така ли мислиш, Ройс? Наистина ли смяташ, че тя е щастлива? Аз пък си мисля, че тя би предпочела баща си пред имперския престол.
Ейдриън отпи нов гълток и обърса уста с ръкав. За момент замълчаха. Ройс
гледаше как приятелят му се взира в някаква далечна точка.
- Значи искаш да воюваш, това ли е?
- По-добре, отколкото да стоя отстрани като мършояд и да се храня с ранените.
- Добре, кажи тогава, на чия страна ще се сражаваш?
- Олрик е добър крал. >
- Олрик? Олрик е хлапе, което все още се бори с призрака на баща си. След поражението при Галевир, благородниците му вече слушат само Пикъринг. Чиято глава е пламнала да оправя грешките на Олрик, като например бунтовете в Медфорд. Колко още остава, преди графът да се измори от некомпетентността на Олрик и не реши, че Моувин ще е далеч по-подходящ за трона?
- Пикъринг никога няма да предаде Олрик - рече Ейдриън.
- Нима? Многократно си ставал свидетел.
Боецът не отговори.
- Забрави Пикъринг и Олрик. Меленгар вече е във война с империята. Забрави ли коя е императрицата? Ако се биеш за Олрик и той надвие, как ще се почувстваш в деня, когато бедната Тракия бъде обесена на Кралския площад в Акуеста? Това ще задоволи ли жаждата ти за справедлива кауза?
Лицето на Ейдриън се бе вцепенило, зъбите му бяха стиснати.
- Няма справедливи каузи. Няма добро или зло. Зли наричаме онези, които ни се противопоставят.
Ройс извади кинжала си и го заби в масата:
- Погледни острието. Светло или тъмно е?
Ейдриън подозрително сви очи. Ярката повърхност на Алвърстоун ослепително отразяваше свещта.
- Светло.
Ройс кимна:
- Сега надникни отсам и погледни откъм мен.
Ейдриън се приведе, надничайки от другата страна на масата, където падащите върху острието сенки го правеха да изглежда черно като сажди.
- Същият кинжал - обясни Ройс, ала от твоето място беше светъл, а аз го виждам тъмен. И кой е правият?
- Нито един от двама ни - отвърна Ейдриън.
- Не - отвърна партньорът му. - Това е грешката, която повечето хора допускат, а го правят, защото не могат да проумеят истината.
- Която е... ?
- Че и двамата сме прави. Една истина не отрича друга. Истината не лежи в обекта, а в това как го виждаме.
Ейдриън погледна към камата, сетне отново към Ройс.
- В някои моменти си блестящ, Ройс, а в други си нямам и представа какви ги плещиш.
Ройс издърпа кинжала си и на лицето му се появи неудовлетворено изражение:
- Работим заедно вече дванадесет години. Никога не съм те карал да правиш нещо, което аз самият не бих сторил или което съм те оставял да вършиш сам. Никога не съм те лъгал или подвеждал. Никога не съм те изоставял или предавал. Назови един-едничък благородник, за когото да важи същото.
- Може ли още една? - провикна се Ейдриън.
Ройс въздъхна.
- Значи просто ще си седиш тук и ще се наливаш?
- Засега това е планът. Импровизирам.
Крадецът продължи да се взира още миг, сетне се надигна.