Ройс не му обръщаше внимание:
- Какво бе решено?
- Олрик иска да се свърже с националистите на Гаунт - започна Ариста. -И той като всички ни смята, че ако обединим усилия, ще можем да поведем значителна атака. А и обединението с националистите би могло да представлява нужното да убедим Трент да се присъедини.
- Отлично - отвърна Ройс. - Предвиждах подобно развитие на нещата. Но защо лично ни предавате това? Нямате ли доверие на пратениците си?
- Предпазливостта никога не е излишна. Пък и идвам с вас.
- Моля? - вцепенен запита крадецът.
Ейдриън избухна в гръмък смях.
- Знаех си, че това ще ти хареса - рече с ухилката на незасегнат от събитията човек.
- Аз съм посланикът на Меленгар, а това е дипломатическа мисия. Нещата се развиват бързо, може да се наложи преговорите да бъдат нагаждани в съответствие със ситуацията. Трябва да ида, защото никой от вас не може да говори от името на кралството. Не мога да поверя никому, дори и на вас, такава важна мисия. От тази среща буквално зависи дали Меленгар ще оцелее. Надявам се разбирате.
Няколко минути Ройс помълча, потънал в размисъл.
- Вие и брат ви осъзнавате, че не можем да гарантираме безопасността ви?
Тя кимна.
- И също така разбирате, че до момента, в който стигнем Гаунт, ще трябва да се подчинявате на Ейдриън и мен, без да очаквате специално отношение?
- Не очаквам. Ала трябва да е ясно, че съм представител на Олрик и в качеството си на такъв, говоря с неговия глас. Така че що се отнася до безопасността, ще ви се подчинявам, но що се отнася до целите на мисията, запазвам си правото да пренасочвам или разширявам мисията при нужда.
- А разполагате ли с властта да отпускате допълнително заплащане за допълнителни услуги?
- Да.
- Обявявам ви за клиент и охрана - ухилено заяви Ейдриън.
- Що се отнася до теб - рече му Ройс, - по-добре пийни малко кафе.
- Няма да дойда, Ройс.
- Какво става? - попита Ариста.
Ройс се намръщи и поклати глава към нея.
- Нея заблуждавай - каза Ейдриън. Обърна се към принцесата и заяви: -Оттеглих се от Ририя. Разведохме се. Ройс вече е самостоятелен.
- Нима? - попита Ариста. - И какво ще правиш?
- Ще изтрезнее и ще иде да си събере нещата.
- Ройс, чуй ме. Сериозен съм. Няма да дойда. Не съществува нищо, с което да ме накараш да си променя решението.
- Съществува.
- Какво, още някой философски аргумент? Няма да стане. Казах ти. Всичко свърши. Не се шегувам. Не мога повече.
Ейдриън гледаше партньора си с подозрение.
Ройс отвърна на погледа му с лукаво изражение.
Накрая боецът не издържа и запита:
- Добре де, какво е то? Вече съм любопитен. Какво си мислиш, че може да ме накара да размисля?
За миг Ройс се поколеба, поглеждайки смутено към Ариста, сетне въздъхна.
- Защото те моля. Като услуга. След мисията, ако все още се чувстваш така, няма да настоявам повече и ще се разделим като приятели. Ала сега те умолявам, като приятел, да дойдеш само още веднъж.
Точно тогава край масата мина сервитьорка:
- Още по едно?
Ейдриън не й отговори. Продължи да се взира в Ройс, сетне с въздишка каза:
- Не. Бих искал чаша силно кафе.
ГЛАВА 5
ШЕРИДЪН
Пленена в дългата си рокля и наметалото за езда, Ариста бавно се вареше в рано разпалилата се жега. И за да влоши нещата, Ройс бе настоял тя да пътува с вдигната качулка. Чудеше се защо, тъй като прецени, че някой така навлечен привличаше не по-малко внимание. Дрехите прилепваха към кожата й, бе трудно да диша, ала тя не каза нищо.
Ройс яздеше леко напред на сивата си кобила, наричана, за изненада на Ариста, Мишка. Името бе сладко, но не беше типично за крадеца. Ройс бе облечен в обичайните си черни и сиви тонове, очевидно недокоснат от жегата. Очите му шареха по хоризонта и сред листата. Вероятно елфическата му кръв го правеше по-малко податлив на капризите на времето. Макар да бе узнала още преди година, тя все още се удивляваше от него.
Защо не бях забелязала'преди?
Ейдриън яздеше на половин дължина вдясно след нея - точно както заставаше Хилфред. Това й вдъхваше познато чувство на сигурност. Хвърли поглед към него и му се усмихна под качулката. Нему жегата също се отразяваше; челото му бе оросено с пот, ризата бе прилепнала към гърдите. Бе разтворил яка и навил ръкави, разкривайки мускулести ръце.
Забележимо мълчание бележеше пътуването им. Вероятно жегата бе причината - или желанието да избегнат евентуални любопитни уши. Във всеки случай нямаше разговор, който да насочи към темата за посоката, в която се бяха отправили. Измъквайки се още призори от Медфорд, бяха тръгнали на север през поля и еленови пътеки из възвишенията, преди да свият на изток и поемат по пътя. Ариста разбираше нуждата от тайнственост, заобиколният маршрут щеше да заблуди преследвачите, ако имаше такива, ала вместо да поеме на юг, Ройс ги водеше на север, в това нямаше никакъв смисъл. Бе си мълчала, докато напускаха Меленгар и навлизаха в Гхент. Бе убедена> че Ройс е поел по този път с някаква причина. И след като се беше съгласила да им се подчинява, щеше да е неблагоразумно да подлага преценката им на съмнение още в самото начало на пътуването.