Ариста отново се намираше сред поляните, от които само преди ден бе съзряла имперските войски. Сега на другия бряг на Галевир цареше трескаво движение, армията се оттегляше. Падаха шатри, подреждаха се коли, пълчища се строяваха в редици. Бройката им я удиви и тя предположи, че бройката на имперските войски надвишава тази на гражданите в Медфорд.
Ливадите отстъпиха на гори, гледката изчезна зад хребета. Сянката предостави поне малко облекчение от горещината.
Само да можеше да завали.
Небето се заоблачаваше, ала не бе сигурно, че ще вали. Но Ариста знаеше, че може да призове дъжда.
Помнеше поне два начина. Единият включваше сложно сваряване на различни компоненти и изгарянето на получената смес навън. Този метод обикновено довеждаше до валеж в рамките на един ден, обаче не беше напълно благонадежден, по-често се проваляше, отколкото да проработи. Другият бе по-труден, даваше мигновени резултати, изискваше огромни умения и знание. За него се изискваха само жестове, съсредоточен ум и подходящите думи. Първата техника бе научила в университета Шеридън. Целият клас се бе опитал, без да предизвика макар и едричка капка. Есрахаддон се бе опитал да я научи на втория, но тъй като църквата бе отрязала ръцете му, не можеше да демонстрира сложните движения с пръсти. Това винаги бе представлявало проблем при уроците му. Ариста почти се бе отказала, когато един ден, почти случайно, успя да накара един пазач да кихне.
Странно усещане бе да почувства силата на Изкуството за пръв път. Беше като превключването на малък лост, наместването на зъбчато колело. Бе успяла. Не заради напътствията на Есрахаддон, а защото й бе писнало от него. За да разсее скуката си по време на една държавна вечеря, бе прекарвала инструкциите му през ума си. Умишлено ги загърби, опитвайки своя интерпретация. Откриването на правилната комбинация движения и звуци бе като изсвирването на съвършената нота в най-удачното й място.
Кихането и краткотрайното проклятие върху графиня Амрил бяха единствените успешно направени от Ариста под чиракуването на Есрахаддон магии. Стотици пъти се бе проваляла с призоваването на дъжд. А след убийството на краля бе престанала да се занимава с вълшебства. Твърде заета бе да помага на Олрик, за да си губи времето с подобни детинщини.
Ариста хвърли поглед към небето. Какво още трябва да сторя ?
Спомни си напътствията. Оставяйки юздите на врата на коня си, започна да упражнява фините плетачески движения във въздуха. Напевите си припомни с лекота, обаче движенията бяха грешни. Усещаше несръчността си. В движението трябваше да има ритъм, темпо. Опита различни вариации и установи, че може да определя кои движения чувства като правилни и кои като грешни. Процесът приличаше на сляпо сглобяване на пъзел или нагаждане на правилните ноти по слух. Просто се взираше във всяка от нотите, докато не нацелеше правилната. Добавяше я към мелодията и се заемаше със следващата нота. Това бе уморително, ала предоставяше занимание за ума. Забеляза Ейдриън да хвърля любопитен поглед, ала тя не каза нищо, нито той попита.
Принцесата продължи да упражнява движенията мили наред, докато най-сетне заваля без нейна намеса. Тя погледна нагоре, позволявайки на хладните капки да се стичат по лицето й. Зачуди се дали скуката е виновна за внезапното магическо припомняне, или защото се намираха на пътя, отвеждащ към университета Шеридън.
Шеридън съществуваше за синовете на търговците и писарите, които трябваше да знаят математика и писменост. Благородници рядко се записваха, а бъдещите владетели - никога. На кралете не им трябваше да знаят философия или математика. Имаха си съветници за тази цел. Кралят трябваше да знае как се размахва меч, да е запознат с особеностите на бойното поле и странностите на хората.
Тези неща не можеха да бъдат научени в училище. Рядко събитие бе някой принц или синът на дук да влезе в университета, ала принцеса бе нещо нечувано.