- Професор Аркадиус - започна принцесата, - позволете ми да ви представя Ройс Мелбърн и Ейдриън Блекуотър. Те имат някой въпроси, които биха искали да ви зададат.
- Така ли? - рече той, оглеждайки ги любопитно. - Звучи сериозно.
- И е - отвърна Ейдриън. Отдели момент да претърси стаята за останали студенти, а Ройс през това време заключи вратата.
Принцесата видя обърканото изражение на професора и обясни:
- Те са предпазливи хора.
- Виждам. Значи ще бъда разпитан, тъй ли? - запита Аркадиус с обвинителен тон.
- Не - отвърна тя. - Струва ми се, че просто искат да ви зададат няколко въпроса.
- А ако не отговоря? Ще ме пребият, докато не им кажа?
- Не, разбира се!
- Убедена ли сте? Казахте, че ви се струва, че са тук да ми задават въпроси. Ала аз си мисля, че са тук да ме убият, не е ли така?
- Знаеш твърде много - каза Ройс, чийто тон рязко бе станал зъл. Бръкна под наметалото си и извади кинжала си, крачейки към възрастния човек. -Време е да замлъкнеш завинаги.
- Ройс! - шокирано изкрещя Ариста. Тя се обърна към Ейдриън, който небрежно бе седнал.на предната редица и хрупаше ябълка, която бе взел от масата. - Ейдриън, направи нещо! - примоли се тя.
Старецът отстъпи назад, опитвайки се да поддържа дистанция между себе си и Ройс. Ейдриън не помръдна, хранейки се с цялото спокойствие на света.
- Ройс! Ейдриън! - изкрещя Ариста. Не можеше да повярва на очите си.
- Съжалявам, принцесо - най-накрая рече Ейдриън. - Този старец ни причини доста проблеми в миналото. Ройс не забравя лесно. Най-добре ще е да затворите очи.
- По-добре е да се махне - отбеляза Ройс. - Даже и да не вижда, пак ще чуе писъците.
- Значи няма да го сториш бързо? - прошепна Аркадиус.
Ейдриън въздъхна:
- Този път няма да почиствам аз.
- Не можете! Аз... аз... - Ариста стоеше вцепенена от ужас.
Внезапно Ройс се втурна напред, скъсявайки разстоянието.
- Почакай - гласът на магьосника потрепера, той вдигна ръка. - Полага ми се поне един въпрос.
- Какъв? - запита Ройс, заплашително вдигнал блестящо острие.
- Как е прекрасната Гуен?
- Добре е - отвърна крадецът и свали оръжието. - Каза да не забравя да ти кажа, че ти праща целувки.
Ариста се взираше в тях:
-Но... вие... вие се познавате?
Аркадиус се изкикоти, а останалите двама изхихикаха смутено.
- Простете ми, мила - професорът вдигна ръце. - Просто не можах да се сдържа. Един възрастен човек има тъй малко възможности да се пошегува. Да, познавам тези двамата от години. Познавах бащата на Ейдриън, още преди последният да бъде роден, а Ройс срещнах, когато беше... по-млад от днес.
Ейдриън отхапа ново парче от ябълката и погледна към принцесата:
- Аркадиус ме запозна с Ройс и ни осигури първите задачи.
- И оттогава сте неразделни - усмихна се професорът. - Умел избор беше. Двамата си влияехте благотворно един на друг. Поотделно щяхте да пропаднете.
Ройс и Ейдриън си размениха погледи.
- Казваш това, само защото не знаеш какво сме преживели - отбеляза Ейдриън.
- Недей да предполагаш прекалено - заплаши го с пръст Аркадиус. -Държа ви под око. Та какво ви води насам?
- Просто някои въпроси, които би могъл да ни разясниш - рече Ройс. -Защо не поговорим в кабинета ти, докато Ейдриън и Ариста се преоблекат? Проблем ли ще бъде да прекараме нощта тук?
- Никакъв. Ще уредя вечерята, макар че избрахте лош ден; днес има месен пай - той изкриви лице.
Ариста все още усещаше как сърцето й подскача. Тя присви очи и ги изгледа:
- Мразя ви.
Бъчви, бутилки, колби, екзотични инструменти, буркани с животински части в смрадлив разтвор и множество други странни неща бяха претъпкани из малкия кабинет и в коридора. По стените имаше рафтове с паяжинести книги. В аквариуми се разхождаха влечуги и риби. Множество струпани до тавана клетки помещаваха гълъби, мишки, къртици, миещи мечки и зайци, грижещи се за звуковото оформление с разнообразни звуци, придружаващи мускусния аромат на книги, восък, подправки и животински изпражнения.
- О, ти си разчиствал - рече с престорена изненада Ройс, влизайки и внимателно пристъпвайки сред пръснатите по пода книги и кутии.
- Тихо там - смъмри го чародеят, взирайки се в него над очилата си. -Вече почти не се отбиваш, така че няма какво да нахалстваш при редките си посещения.
Ройс затвори и залости вратата, с което си спечели нов поглед. Сетне извади сребърен амулет, окачен на тънка верижка.
- Какво можеш да ми кажеш за това?
Аркадиус взе бижуто и отиде до бюрото си, където го задържа близо до пламъка на свещ. Хвърли само кратък поглед, сетне вдигна очи.