Той поспря за момент, отпусна глава и въздъхна.
- Какво се случи? - попита Ейдриън със спокоен глас, не искайки да прекъсва историята.
- Пристигнаха късно, около среднощ, защото съпругата му се канеше да ражда и пътуваха бавно. Казваше се Нарон и пътуваше със своя телохранител, Трамус Дан и младият чирак на Дан, чието име не си спомням. Настаних ги и баща ти ме прати да търся акушерка. Намерих младо момиче и я пратих в страноприемницата, а аз тръгнах да купя продукти.
Връщайки се с пълни ръце, заварих отряд серети да крачат по улицата, претърсвайки наред. Бях ужасен. Никога не бях виждал серети в Ратибор. Стигнаха страноприемницата преди мен.
Тя се оказа заключена и те заудряха по вратата. Нямаше отговор. Когато се опитаха да проникнат, баща ти се изправи срещу тях и се разрази битка. Аз гледах от другата страна на улицата. Това бе най-невероятното нещо, което бях съзирал. Баща ти и неговия чирак защитаваха входа гръб до гръб. Покосяваха рицар след рицар, поне десетима лежаха на земята мъртви или ранени. Тогава отвътре се разнесе писък. Някой от серетите трябва да беше открил друг вход.
Чиракът изтича вътре, оставяйки баща ти сам срещу останалите рицари. Трябва да бяха поне дузина. С два меча в ръце, той успяваше да ги задържи. Отблъскваше атаките им цяла вечност, когато Нарон се появи на прага. Беше побеснял, целият подгизнал в кръв. Излезе на улицата. Баща ти се опита да го спре, но Нарон крещеше:
- Те я убиха! - и се хвърли сред рицарите, размахал меча си като луд.
Баща ти се опита да го защити. Серетите наобиколиха наследника и аз видях как мечовете им го покосиха. Баща ти, също наобиколен от рицари, изрева и изтърва мечовете си. Помислих, че са намушкали и него и зачаках да го видя как пада. Ала вместо това той свали дългия меч от гърба си. Последвалото кръвопролитие не можеше да се сравнява с досегашното. Трамус Дан, размахал невероятно дългото острие, насече серетите на парчета. Крака, ръце, глави - експлозии от кръв. Вятърът я довя чак до лицето ми.
Когато и последният серет бе убит, Дан изтича вътре и миг по-късно се появи с насълзени очи. Отиде до Нарон и го прегърна. Признавам, че бях прекалено ужасен да се приближа или дори да заговоря. Дан приличаше на самия Уберлин, оплескан с кръв от глава до пети, мечът все още край него, тялото му потрепващо. След време нежно положи Нарон на верандата. Някои от рицарите бяха все още живи, потръпваха и стенеха. Той вдигна меча си и ги посече като дърва, сетне си взе оръжията и се отдалечи.
Бях твърде уплашен, за да го последвам; твърде стреснат, дори да се изправя. Не се осмелих да се приближа. Мина време, дойдоха други и заедно намерихме смелостта да влезем. Намерихме младия мечоносец - чиракът на баща ти - мъртъв в спалнята, заобиколен от неколцина мъртви серети. В леглото лежеше промушена жена, в чиито ръце бе убитото й дете. Оттогава не чух нищо за баща ти.
- Това обяснява много, което не знаех за баща си - най-сетне рече Ейдриън. - Сетне трябва да е отишъл в Хинтиндар и да си е променил името. Значи родът на Новрон е изчезнал?
Свещеникът не каза нищо. Седеше напълно неподвижен, само устните му потрепваха.
- Вината беше моя. Семето на Марибор изчезна. Дървото, тъй грижовно напоявано през вековете, се сгърчи и умря. Изцяло по моя вина. Трябваше да намеря по-добро място или да бъда по-предпазлив.
Той вдигна глава. Светлината на фенера се отрази в сълзите му.
- На следващия ден дойдоха още серети и изравниха страноприемницата със земята. Аз поисках тази църква да бъде построена. Епископите така и не разбраха, че го правех като завет паметник. Те смятаха, че почитам убитите серети. И останах тук, над гробовете им. Ала сега пазя не надежда, а спомен, мечта, която заради мен не ще се сбъдне.
По обед камбаната призова жителите на Централния площад. На връщане от църквата Ариста, Ройс и Ейдриън минаха оттам, едва успявайки да видят нещо от насъбралата се тълпа. Дузина люде бяха заключени в дъски за наказания. Всички стояха приведени, със заключени китки и глави, коленичили в калта. Над всеки от тях имаше табела, на която набързо бе написано Конспиратор. Червенокосият Емъри бе увиснал на един стълб, вързан за китките. Голото му до кръста тяло бе покрито с множество белези. Лявото му око беше отекло и почти затворено, а долната му устна бе сцепена и покафеняла от кръв. До него висеше възрастната жена от „Смеещият се гном“, споменала за опожаряването на Килнар от империалистите. И над двамата имаше знаци с надпис ПРЕДАТЕЛ. Край затворниците бяха нахвърляни дъски, по които важно крачеше шерифът на Ратибор. В ръцете си държеше къс камшик с няколко възлести жилки и го размахваше заплашително. Целият гарнизон бе вдигнат на крак, за да обуздава разгневената тълпа. По покривите имаше арбалетчици, а войници с щитове и оголени мечове заплашваха всеки, приближил се прекалено близо.