- Но това не е правилно - каза тя, поклащайки глава.
- Това пък какво общо има - с каквото и да било? Правилно ли е, че вятърът духа или че сезоните се променят? Такъв е светът. Ако Олрик не е наредил онези хора да бъдат бити, те може би са щели да успеят с бунта си. Тогава вие с него може би щяхте да бъдете пребити до смърт от ликуващи тълпи, които щяха да бъдат силните, а слабите щяхте да сте вие.
- Наистина ли си толкова безразличен? - попита тя.
- Обичам да гледам на това като на практичност. Престоят в Ратибор има тенденцията да прави хората такива - той хвърли съчувствен поглед към Ейдриън, хкойто се бе умълчал след излизането от църквата. - Състраданието не вирее по улиците на Ратибор. Нито сега, нито преди четиридесет години.
- Ройс... - започна Ейдриън, сетне въздъхна. - Ще ида да се поразходя. Ще се видим в бърлогата.
- Добре ли си? - попита го принцесата.
- Да - рече неубедително той и се смеси с тълпата.
- Съжалявам го - рече тя.
- Нещата не можеха да се развият по по-добър начин. Ейдриън трябва да разбере истинската същност на света и да надживее детинските си идеали. Виждате ли Емъри? Той е идеалист. Ето това се случва с идеалистите, с всеки един от тях. Особено онези, имали нещастието да бъдат родени в Ратибор.
- Но той би могъл да промени съдбата на града - каза Ариста.
- Не, само щеше да промени управляващите. Съдбата щеше да си остане същата. Властта се издига до върха като крем и властва над слабите с жестокост, прикрита като - и често смятана за - доброжелателност. Такива са хората, няма друга възможност. Това е нещо нормално, като времето. И двете не могат да бъдат контролирани.
Ариста се замисли за миг, хвърляйки поглед към небето. Сетне каза уверено:
- Не бих била толкова сигурна.
ГЛАВА 12
ДА ПОВИКАШ ДЪЖДА
Завърналият се в плъшето свърталище Ейдриън моментално разбра за надвисналите проблеми. Кварц се бе върнала, Ариста стоеше в средата на стаята, упорито скръстила ръце, с непреклонна физиономия. Останалите я наблюдаваха развеселено, а Ройс кръстосваше стаята с вбесен вид.
- Слава на Марибор, върна се! - каза Ройс. - Тя ще ме влуди!
- Какво става?
- Ще завладеем града - обяви Ариста.
Ейдриън повдигна вежда:
- Какво стана със срещата?
- Няма да се състои - отвърна Кварц. - Гаунт е изчезнал.
- Изчезнал?
- Това е официалната версия - разясни Ройс. - По-скоро е мъртъв или заловен. Убеден съм, че зад това стои Мерик. Типично за него е. Предотврати срещата ни с Гаунт и използва този предлог като примамка. Дигън е отишъл да се срещне с Ариста и е попаднал в капан по същия начин. Принцесата се измъкна от своя, ала Гаунт явно не е имал такъв късмет. Сега националистите обвиняват Нейно Височество и Меленгар, убедени, че тя е отговорна. Не успяха да за ловят принцесата, но съюз няма да има. Определено е Мерик.
- И точно заради това трябва да докажем обратното на националистите -обясни Ариста, докато Ройс поклащаше глава. Принцесата се обърна към Ейдриън. - Ако завладеем града и им го предадем, ще си върнем доверието им и те ще се съгласят да се съюзим. Когато пое работата, си запазих правото да променям целите. В момента точно това правя.
- И как точно ще превземем града? - внимателно попита Ейдриън, стараейки се да запази неутрален тон. Обикновено бе склонен да взема страната на Ройс, пък и идеята на Ариста изглеждаше откачена. Ала същевременно знаеше, че принцесата далеч не е глупава, и че Ройс често взема решения, движен единствено от собствения си интерес. Освен това не можеше да не се възхити от нея - застанала в стая с крадци и опортюнисти, обявяваща такава благородна идея.
- Както Емъри каза в „Смеещият се гном“ - заговори Ариста. - Вземаме каквито оръжия и брони успеем да намерим. Сетне нападаме гарнизона. Победим ли ги, затваряме вратите на града.
- Ратиборският гарнизон е съставен от... петдесет? Шестдесет опитни бойци?
- Най-малко - отвърна презрително на партньора си Ройс.
- Изправени срещу набързо въоръжени шивачи, пекари и бакали? Ще ви трябва половината градско население - изтъкна Ейдриън.
- Дори и ако успеете да съберете тълпа, много хора ще бъдат избити, а останалите просто ще избягат - додаде Ройс.
- Няма да избягат - отвърна Ариста. - Няма къде да идат. Затворени сме в обграден със стени град. Няма място за отстъпление. Всеки ще трябва да се бори до смърт. След днешната демонстрация на имперската жестокост, надали някой ще иска да се предаде.
Ейдриън кимна:
- Но как очаквате да накарате града да се бие за вас? Та те дори не ви познават. Не сте като Емъри, който има приятели, готови да пожертват живота си заради него. Съмнявам се, че дори Гланц има нужната репутация, за да предизвика такава отдаденост - нищо лично.