Това породи общ смях, послужил за замезване. Айърс също си имаше версия. Предполагаше, че пазачите са освободили момчето. Емъри беше голям оратор. Айърс го бе чувал да изнася речи в кръчмата десетки пъти; хлапето винаги пленяваше тълпата. Лесно можеше да си го представи как цяла нощ разговаря с охраняващите го и най-накрая ги убеждава да го пуснат. Искаше да предложи идеята си, ала бъчонката беше почти празна, халбите също свършваха. Самият той не си падаше особено по имперковците, ала бяха добри за бизнеса.
Гръмко тропане по вратата задуши смеха, хората се обърнаха рязко. Айърс едва не изпусна бъчвата, която повдигаше, убеден, че шерифът е повел ново претърсване. Ала беше само доктор Герънд.
Той стоеше на прага и тропаше по рамката на вратата с обувката си, за да привлече вниманието им. Всички си отдъхнаха.
- Влез, докторе - провикна се Айърс. - Тъкмо слагам нова бъчонка.
- Не мога - отвърна той. - Не трябва да се приближавам. Само исках да ви кажа да стоите настрана от къщата на Дънлапови. Шарка.
- Зле ли е? - попита бакалинът.
- Доста.
- Всички тия имигранти от юга довличат какви ли не зарази - оплака се Айърс.
- Да, вероятно това е причината - рече доктор Герънд. - Госпожа Дънлап приюти един преди няколко дни, бежанец от Вернес. Той първи заболя от шарката. Така че не се приближавайте до къщата им, докато не ви кажа, че е безопасно. На ваше място бих отбягвал цялата улица Бенинг. Ще видя дали не мога да уредя шерифът да постави някакви знаци и евентуално ограда, за да знаят хората и да заобикалят. Просто обикалям и предупреждавам; много ще съм ви благодарен, ако кажете и на други.
По обед стражниците извлякоха всички жители на града от къщите и дюкяните, дирейки избягалия предател. Първото място, което прегледаха, бе домът на Дънлапови. Петимата пазачи, дежурили в нощта на бягството на Емъри, теглиха чоп и един самотен войник влезе. Вътре намери само двама болни - никой от тях не бе Емъри. След като докладва от разстояние, той влезе обратно в къщата, за да остане под карантина.
Сетне войниците преровиха „Смеещият се гном“, пазара, старата църква, дори и писарския кабинет, оставяйки всичко нагоре с краката. Отряди влязоха в каналите и се върнаха подгизнали. Предателя не бяха намерили, ала носеха няколко сандъка - според някои пълни с откраднато сребро.
Никаква следа от Емъри Дорн.
По здрач край улица Бенинг се издигаше набързо спрената дървена ограда, както и голям варосан знак, който предупреждаваше
НЕ ПРЕМИНАВАЙ!
Районът е под карантина по заповед на вицекраля!
Два дни по-късно почина войникът, който бе претърсил дома на Дънлапови. Видяха трупа му, покрит с гнойни циреи. Докторът изкопа дупка, докато хората гледаха от разстояние. След това никой не се мяркаше край улица Бенинг.
Градските управници и хората в страноприемницата заключиха, че Емъри или е напуснал града, или е умрял и тайно е погребан нейде.
Ариста, Ейдриън и Ройс тихо чакаха на прага на спалнята докторът да приключи.
- Превързах го - уведоми ги Герънд. Той беше възрастен мъж с бяла коса, гърбав нос и рунтави вежди, изглеждащи тъжни, дори и когато стопанинът им се усмихваше. - Днес е много по-добре. С такъв бой...
Той поспря, несигурен как да обясни.
- Видяхте какво стана с бедната жена, която висеше край него. Трябваше да е умрял, ала е млад. Ще се оправи, щом се събуди и започне да яде. Естествено, гърбът му ще остане белязан, също така няма да е толкова силен -прекалено много поражения. Притеснявам се единствено да не би лоши хумори да нарушат баланса на тялото му. Но това надали ще е проблем. Както казах, момчето е младо и силно. Нека си почива и ще се оправи.
Последваха доктора на долния етаж, изпращайки го до входа на Дънлапови, където той им пожела лека нощ.
Спирайки на прага, той се извърна и додаде:
- Емъри е добро хлапе. Беше най-добрият приятел на сина ми. Джеймс бе повикан в имперската армия и загина някъде на север - докторът сведе поглед. -Гледайки Емъри да виси там беше все едно да го изгубя отново. Каквото и да стане, искам да ви благодаря.
И той си отиде.
За последната седмица Ариста бе разгледала вътрешността на повече простолюдни домове, отколкото бе видяла през целия си живот. След посещението при пекаря в Хинтиндар, бе убедена, че всички семейства живеят в еднакви къщи, ала тази на Дънлапови по нищо не приличаше на селската. Беше на два етажа, и двата със солиден дървен под. Горният етаж изпълняваше ролята на дебелогред таван. Скромен и леко тесен, домът показваше грижа и просперитет, които в Хинтиндар липсваха. Стените бяха боядисани и украсени с цветя и звезди, дървените повърхности бяха полирани. Керамични и дървени дрънкулки стояха на рафтове над камината. За разлика от къщата на Дънстън и Арбър, тук имаше много мебели. Дървени столове със сламена тапицерия обкръжаваха масата. Още два имаше край чекрък, до който имаше плетени кошници. Масички приютяваха вази с цветя, а на стената висеше шкаф с малки вратички. Чист, спретнат и подреден, това бе поддържан от любяща жена дом, чийто съпруг се грижеше нищо да не й липсва, ала рядко си беше у дома.