- Какво е лошото да сме актьори? Безопасно е. Дори може да е забавно.
- Нито е забавно, нито е безопасно. Пък и актьорите непрекъснато пътуват, а аз съм доволен от сегашното състояние на нещата. Така съм близо до Гуен - додаде Ройс.
- Ето още една причина. Защо не се заемеш с друга дейност? Ако имах това, което и ти, никога нямаше да се захващам с подобни неща.
Ройс измъкна чифт ботуши от седлото:
- Правим го, защото ни бива. Пък и с надвисналата война, Олрик плаща солидно за информацията.
Ейдриън изсумтя.
- Разбира се, заплащането е отлично, но на каква цена? Бректън може и да работи за оня мухльо Белънтайн, обаче самият той далеч не е глупав. Въобще няма да повярва за размекналия се в дисагите печат.
- Зная - отвърна Ройс, присядайки на един пън, за да замени имперските ботуши със своите собствени. - Ала сетнешната история за двама пазачи, които счупили восъка, ще звучи още по-невероятна, така че изобщо няма да се вслушват в думите му.
Ейдриън замлъкна, защото на свой ред изхлузваше ботуши, сетне се намръщи.
- Осъзнаваш ли, че най-вероятно ще го екзекутират за предателство?
Партньорът му кимна:
- Което ще елиминира единствения свидетел.
- Ей това имам предвид - рече Ейдриън, клатейки глава.
Ройс ясно виждаше, че спътникът му е сполетян от познатите пристъпи на меланхолия. Напоследък зачестяваха. Не можеше да разбере причината. Тези необичайни депресии често възникваха непосредствено след успехи и биваха последвани от пиене до забрава.
Чудеше се дали Ейдриън изобщо се интересува от парите. Взимаше само нужното за храна и алкохол, останалото заделяше. Крадецът можеше да разбере реакцията му, ако се прехранваха с джебчийство или взломаджийство. Ала сега работеха за краля; работата им беше почти твърде чиста за вкуса на Ройс. Ейдриън не знаеше какво е мръсотия. Той не бе отраснал по калните улици на Ратибор.
Ройс опита да му влее ум:
- Би ли предпочел да узнаят и да пратят отряд по дирите ни?
- Не, просто мразя да съм причината за смъртта на невинен човек.
- Никой не е невинен, приятелю. Нито пък ти си причината. Ти си по-скоро - той затърси думи - динената кора.
- Благодаря. Чувствам семного по-добре.
Ройс сплати униформата и внимателно я прибра в дисагите. Ейдриън все още се мъчеше да се освободи от черните си ботуши, които му бяха прекадено малки. Свали и последния с мощно дръпване, сетне метна униформата в торбата. Натъпквайки всичко колкото се може по-надълбоко, пристегна закопчалките. Взря се в раницата и въздъхна още веднъж.
- Ако си подреждаше нещата, нямаше да е толкова трудно да си побираш нещата - отбеляза Ройс.
Ейдриън го погледна объркано.
- Моля? А, не. Не става въпрос за нещата ми.
- А за какво тогава? - Ройс се загърна с черното си наметало и оправи яката.
Приятелят му погали коня си по врата.
- Не зная - отвърна печално. - Просто... мислех, че по това време вече ще съм направил нещо по-смислено с живота си.
- Да не си си изгубил ума?! Повечето хора се бъхтят до смърт над парченце земя, което дори не притежават. Ти си свободен да правиш, каквото си искаш и да ходиш, където си пожелаеш.
- Зная, но когато бях малък, си мислех, че съм... специален. Че ще изпълня някакво велико дело, ще спечеля момичето, спася кралството ... Но сигурно всяко момче се чувства така.
- Не и аз.
Ейдриън се намръщи:
- Просто имах тази идея. Да съм безполезен шпионин не бе част от плана.
- Доста сме далеч от безполезни - изтъкна Ройс. - Добри пари припечелваме, особено пък в последно време.
- Не става въпрос за това. Като наемник също нищо не ми липсваше. Не става въпрос за парите. Проблемът е, че оцелявам като пиявица.
- И какво породи всички тези мисли точно сега? За пръв път от години печелим отлично, като вършим достойни задачи. За Марибор, та ние сме на кралска служба! Можем да спим две поредни нощи в едно и също легло и да не се притесняваме, че ще бъдем арестувани. Ето, миналата седмица се разминах с капитана на градската стража, а той ми кимна.
- Проблемът не е в количеството, а в типа на работата ни. Непрестанно лъжем. Ако този вестоносец умре, вината ще бъде наша. Пък и не е точно отсега, чувствах се така с години. Защо мислиш непрекъснато предлагах да започнем нещо друго? Знаеш ли защо наруших правилата и приех онази задача за кражбата на меча на Пикъринг? Онази, която за малко не ни уби?
- Заради необичайно високото заплащане - отвърна Ройс.
- Не, това беше твоята причина. Аз исках да се заемем, защото това бе правилното нещо за вършене. Исках да помогна на човек, който действително се нуждаеше от помощ - или поне така си мислех тогава.