- И като стана дума за това, след като съставиш бойния план, помисли как ще се свържеш с армията на Гаунт и ще поемеш командването им. Не съм сигурна как точно ще го сториш, но ще ти напиша постановление, с което те назначавам за посредничещ генерал-посланик и те упълномощавам да говориш от мое име. Ще ти дам ранга на помощен маршал и титлата на лорд. Това може да ги впечатли и ще ти предостави правото да водиш преговори и командваш.
- Съмнявам се, че титлите ще ги впечатлят особено - каза боецът.
- Може би, ала заплахата на северната имперска армия ще добави тежест към думите ти. Без друга алтернатива, отчаяните люде може да се вкопчат във внушителната титла.
Ейдриън се изкикоти.
- Какво? - попита тя.
- А, нищо. Просто си мислех, че за посланик сте отличен генерал.
- Не е вярно. Мислеше си, че съм доста добра за една жена.
- И това.
Ариста се усмихна:
- И добре че съм, защото досега съм ужасна като жена. Наистина не понасям шиенето.
- Тази нощ ще се отправя към Меленгар - каза Ройс. - Освен ако преди това не възнамерявате да ми възложите нещо друго?
Ариста поклати глава.
- Ами ти? - обърна се крадецът към Ейдриън. - Ако оцелееш тази лусто, какво ще правиш, след като знаеш, че наследникът е мъртъв?
- Чакай, сигурен ли си в това? - намеси се принцесата.
- Вие бяхте там. Чухте какво каза Бартоломю - отвърна боецът. - Не мисля, че лъжеше.
- Не казвам, че... просто... ами, Есрахаддон изглеждаше доста уверен, че наследникът е жив, когато напускаше Авемпарта. Сетне - църквата. Вървят по петите на Есра, очаквайки той да ги отведе до истинския наследник. Почти ми казаха това в прав текст миналата година в Ерванон. Така че защо всички го търсят, ако е мъртъв?
- Не е ясно какво е намислил Есрахаддон. Що се отнася до църквата, тя се преструва, че търси наследника - точно както се преструва, че го е намерила - рече Ройс.
- Може, но все пак остава образът, който видяхме в кулата. Доста жив ми изглеждаше.
Ройс кимна:
- Уместна забележка.
Ейдриън поклати глава: .
- Не може да е имало друго дете. Баща ми е щял да знае и да го потърси... или да я потърси. Не, Данбъри е знаел, че на потеклото е сложено край. Иначе не би стоял в Хинтиндар.
Погледна към Ройс, сетне сведе очи.
- Във всеки случай ако оцелея, няма да се върна в Ририя.
Партньорът му кимна.
- Вероятно така или иначе ще те убият. Но... предполагам това теб те устройва - щастлив като куче с кокал.
- Моля?
- Нищо.
Настъпи пауза, сетне Ейдриън рече:
- Не е напълно безнадеждно. Но проклетата кавалерия... Те ще посекат националистите за секунди. Да можеше отново да завали.
- Да завали? - попита принцесата.
- Конете на бронираните рицари се нуждаят от твърда земя. През последните няколко дни почвата е изсъхнала вече. Ако можех да се срещна с тях над кална земя, конете ще затъват и Дърмонт ще изгуби най-голямото си предимство. Ала времето не изглежда като че ще предостави съдействие.
- Значи би предпочел да вали непрекъснато до битката? - попита Ариста.
- Това би било прекрасно чудо, ала не очаквам да имаме подобен късмет.
- Може би нямаме нужда от късмет - усмихна му се тя.
Домът на Дънлапови бе тъмен - с изключение на самотната свещ, която Ариста носеше към втория етаж. Бе се сбогувала с Ройс и Ейдриън, госпожа Дънлап си бе легнала часове по-рано. Къщата бе тиха.
Как изобщо ще проработи този план?Луда ли съм?
Знаеше какво щеше да каже Бърнис, старата й прислужница. Сетне дъртата щеше да й предложи джинджифилово човече за утеха.
Какво ли ще каже Олрик, когато Ройс отиде при него?
Дори и тя да успееше, брат й щеше да е бесен, задето не му се е подчинила и е тръгнала, без да каже никому. Прогони тези мисли, решавайки да се притеснява за тях впоследствие. Можеха да я обесят за измяна, ако искаха. Важното беше Меленгар да е в безопасност.
По всичко личеше, че Бректън щеше да е тук след по-малко от четири дни. Дотогава щеше да е завладяла града. До два дни възнамеряваше да започне бунта и се надяваше, че ще разполага с поне няколко дни, в които да събере припаси от околните ферми и укрепи града.
Ройс щеше да отнесе съобщението. Ако се добереше до Олрик бързо, и брат й реагираше навреме, атаката му през Галевир щеше да отнеме само няколко дни подготовка и още два три новините за това да достигнат до Акуеста, в резултат на което нови заповеди да бъдат пратени на сър Бректън. Трябваше да го задържи поне толкова. Всичко това при положение, че успееше да завладее града и разгромеше рицарите на лорд Дърмонт на юг.
Два дни. Колко време е нужно за планирането на успешна революция?