- Трябва да разберете, че не зависи изцяло от мен - рече Гланц.
- Не аз командвам гилдията. Не разполагам с нужния авторитет да заповядам атака, още по-малко когато няма какво да бъде придобито от това. Дори и ако победата бе сигурна, а не просто вероятна, ръцете ми пак щяха да бъдат вързани.
- Нищо за придобиване? - замаяно рече Емъри. - Цял град! Пък и ако имперската армия бъде изтласкана, има вероятност цял Ренидд да попадне под знамето на Делгоската република.
- Също така бих добавила - рече Ариста, - че поражението на империалистите ще остави Акуеста уязвима за нападения от страна на националистите, Меленгар и може би дори Трент - ако успея да организирам съюз. Ако Акуеста падне, Колнора ще бъде свободен град и определени могъщи търговци може да се намерят на управленски постове.
- Добра сте. Признавам ви го, милейди - рече Гланц. - Ала в този сценарий има прекалено много ако. Роялистите няма да позволят Колнора да бъде управлявана от простолюдието. Ланаклин би застанал на трона на Уоррик и най-вероятно би упълномощил свой херцог, който да поеме града.
- Диамантът ще продължи да затъва, ако не ни помогнете и Новата империя не продължи да укрепва позиции - не му остана длъжна тя.
Гланц се намръщи и поклати глава:
- Това е много извън пълномощията ми. Без заповеди от Бижуто, ръцете ми са вързани. Имперковците почти не закачат Диаманта. Гледат на нас като на неизбежните плъхове в канала. Стига да не се превърнем в прекалено голямо отегчение, оставят ни на мира. Но ако сторим това, ще обявят война.
Диамантът вече няма да е неутрален. Ще се превърнем в цел във всеки имперковски град. Стотици ще бъдат арестувани или екзекутирани.
- Можем да запазим съдействието ви в тайна - предложи Емъри.
Гланц се изсмя:
- Победителят решава кои тайни да бъдат запазени. Тъй че ще трябва да поискам доказателства за успеха ви, преди да мога да ви помогна. И двамата знаем, че това е невъзможно. Ако нещата бяха добри, нямаше да ви е нужно съдействето ми. Не, съжалявам. Плъховете ми ще направят, каквото могат, ала не е възможно да се включим в нападението.
- Поне можете ли да се погрижите вратата на оръжейната да бъде отключена? - попита Емъри.
Гланц помисли за миг и кимна:
- Да.
- Можем ли да се върнем към плана? - предложи доктор Герънд.
Преди да потегли, Ейдриън бе изложил общите щрихи на стратегията. Идеята на Емъри беше добра, ала идеята не можеше да замени бойния план, за което всички бяха благодарни на Ейдриън. Той им бе обяснил, че изненадата беше тяхно най-голямо предимство и че най-добрата им тактика да изненадат бе оръжейната. Сетне нещата щяха да се усложнят. Времето щеше да бъде най-големият им противник. Жизненоважно бе да завладеят оръжейната, след което бързо да се подготвят за нападение над гарнизона.
- Аз ще поведа хората към оръжейната - обяви Емъри. - Оцелея ли, ще заема място при площада в слабата част на линията.
Всички кимнаха мрачно.
По-нататъшният план на Ейдриън изискваше мъжете да се подредят в две прави линии - една пред друга - пред оръжейната, умишлено оставяйки слабо място. Професионалните войници щяха да търсят подобни уязвимости, така че можеха да предвидят къде ще бъде насочена атаката им. Предупреди, че разположените там ще понесат най-много жертви, но и че това ще позволи на въстаниците да обкръжат нападателите, възползвайки се от численото си превъзходство.
- Аз ще водя левия фланг - рече Ариста. Всички я изгледаха втрещени.
- Милейди - заговори Емъри. - Разбирате, че ви уважавам неимоверно, но битката не е място за жени. Жестоко бих бил наранен, ако животът ви бъде застрашен по някакъв начин.
- Животът ми ще бъде в опасност навсякъде, така че по-добре да помогна с нещо. Пък и всичко това е моя идея. Не мога да стоя просто така, докато всички вие рискувате живота си.
- Не трябва да се срамувате - рече доктор Герънд. - Вече сторихте много повече, отколкото бихме могли някога да ви се отбла- годарим.
- И все пак - каза принцесата уверено, - ще присъствам.
- Можете да въртите и меч? - запита я бакалинът Перин. Тонът му не бе подигравателен или саркастичен, в него се долавяше искрено удивление, като че ли очакваше да чуе, че тя е майстор фехтовчик.
Чудодейното избавление на Емъри бе само една от подбудите за бунта. Ариста бе подценила силата на собственото си име. Емъри бе изтъкнал, че тя и брат й са герои за онези, сражаващи се срещу новата империя. Победата им над Пърси Брага, обезсмъртена в онази пиеса, бе вдъхновила мнозина из Апеладорн. Вербовчиците трябваше само да прошепнат, че Ариста Есендън е дошла в Ратибор и измъкнала Емъри от ръцете на империята, и повечето хора смятаха победата за осигурена.