Ема покашля още малко, преди полицаят да затвори вратата, след това скочи и придърпа папката към себе си. Отвори я с треперещи ръце и се зарови в листите. Най-отгоре се намираха най-скорошната дописка, когато Ема беше отишла в полицията в първия учебен ден. Госпожица Мърсър беше върната в училище с полицейска кола, беше написал някой. Имаше още няколко подобни формуляра, в които беше написано същото нещо.
— Хайде де — промърмори тихо Ема и продължи да разлиства страниците.
Имаше доклади за нарушаване на обществения ред и искане за конфискация на колата на Сътън, волво от шейсетте, за неплатен паркинг. Следваха показанията, които Сътън беше дала във връзка с изчезването на Теър Вега. Ема прочете набързо преписа. Понякога излизахме заедно, беше казала Сътън на полицая, който я разпитваше. Предполагам, че си е падал по мен. Не, разбира се, че не съм го виждала, след като изчезна. По-надолу на страницата имаше бележка от полицая: Госпожица Мърсър беше много притеснена. Избегна няколко въпроса, свързани най-вече с… Ема обърна страницата и продължи да преглежда останалите документи в папката, докато погледът й не беше привлечен от две думи. ЖП линия. Ема измъкна листа от купчината. Полицейският доклад имаше дата дванайсети юли. Под МЯСТО НА ИНЦИДЕНТА пишеше железопътен прелез на Ориндж гроув, преди вливането в Магистрала 10. Под описание на инцидента пишеше: С. Мърсър… опасност за превозно средство… приближаващ се влак. Сътън беше разпитвана заедно с Шарлът, Лоръл и Мадлин. Като свидетели бяха записани Габриела и Лилиана Фиорело.
Габи и Лили! Ема се намръщи. Защо са били там? Нещо ми проблесна и усетих странно изтръпване. В главата ми отекна далечна свирка на приближаващ се влак. Чух писъци, отчаяни молби и сирени.
После изведнъж ме връхлетя споменът от онази нощ.
7.
Най-върховният номер
Аз седя зад волана на зеленото ми британско волво 122 от 1965 година. Ръцете ми са се вкопчили в облечения с кожа волан и кракът ми натиска и отпуска педала на съединителя. До мен седи Мадлин и върти копчето на радиото. На задната седалка са се свили Шарлът, Лоръл и близначките Туитър, кискат се всеки път, когато колата вземе някой остър завой и те се лашнат на една страна. Габи размахва една гилза от червено червило като вълшебна пръчица.
— Да не си посмяла да омажеш с червило кожените седалки на Флойд — предупреждавам я аз.
Шарлът се изхилва.
— Не мога да повярвам, че си кръстила колата си Флойд.
Не й обръщам никакво внимание. Да кажа, че обожавам колата си, ще бъде омаловажаване. Баща ми я купи от Ибей преди две години и аз му помогнах да я реставрира до някогашния й блясък — изчукахме вдлъбнатините по бронята, подменихме ръждясалата решетка с чисто нов блестящ хром, претапицирахме предните и задните седалки с мека кожа и монтирахме нов двигател, който мърка като укротена пума. Не ми пука, че няма разни модерни екстри като адаптор за айпод или асистент за успоредно паркиране — тази кола е уникална, елегантна, изпреварила времето си — точно като мен.
Минаваме покрай Старбъкс, търговския център с изложбените галерии, обожаван от всички пенсионери и червените кортове, на които взех първия си урок по тенис, когато бях на четири години. Луната има същия кехлибарен цвят като очите на койота, който миналата година си беше заврял главата под дъските на оградата на задния двор. Отиваме на студентско парти в Аризонския университет, което обещава да е убиец. Това, че ходя с Гарет, не означава, че не мога да зяпам разни готини колежанчета от време на време.
Мадлин спира на станция, по която въртят „Калифорнийски мацки“ на Кейти Пери. Габи писва и започва да припява.
— Уф, писна ми от тази песен — проплаквам аз, протягам се и намалявам музиката докрай. Обикновено нямам нищо против пеенето, но тази вечер нещо ми е адски неприятно. Две неща, ако трябва да съм по-точна.
Лили се намусва.
— Но, Сътън, миналата седмица каза, че Кейти е жестока!
Аз свивам рамене.
— Кейти вече остаря.
— Тя пише най-хубавите песни! — проплаква Габи, разтърсва меднорусите си коси и нацупва издутите си устнички.
Аз отмествам поглед от пътя и ги поглеждам.
— Да не си мислите, че Кейти сама си пише песните? Пише й ги някой дебел чичко продуцент на средна възраст.
Лили изглежда ужасена.
— Наистина ли?
Само да можех да спра и да ги стоваря на пътя. Толкова ми е писнало от престорените глупости на Туитър Ди и Туитър Дум. Миналата година бяхме заедно в часовете по тригонометрия и двете въобще не са толкова глупави, на каквито се правят. Момчетата може и да си падат по глупотевини, но на мен тия не ми минават.