Аз натискам бутона ОТКЛЮЧВАНЕ — двамата с баща ми бяхме монтирали централно управление за всичките четири врати и прозорци, — но познатото тежко изщракване така и не се чу.
— Ъъъ… — Аз не спирам да натискам бутона.
— Не могат ли да се отключат ръчно? — Лили се опита да повдигне бутона на своята врата. Но нещо го беше блокирало.
Влакът изсвири отново; нисък акорд, като от хармоника. Лоръл се опита да свали прозореца си, но нищо не се получи.
— Господи, Сътън! — изпищя Лоръл. — Какво ще правим сега?
— Това номер ли е? — извика Шарлът и грубо разклати дръжката на вратата, но тя не поддаде. — Да не си правиш майтапи с нас?
— Разбира се, че не! — Аз също разклатих дръжката на моята врата.
— Наистина ли? — извика Мадлин?
— Наистина! Честен кръст, да пукна дано! — Това е нашият код, който казваме в случай, че нещата са наистина сериозни.
Мадлин се протяга към мен и се хваща за средата на кормилото. Клаксонът изврясква с немощен гласец, като умираща коза. Лоръл набира някакъв номер на телефона си.
— Какво правиш? — извиквам й аз.
— 911, какъв е проблемът? — разнася се глас от говорителя.
— Заседнахме на прелеза на Ориндж гроув към Десета! — крещи Лоръл. — Заклещени сме в колата! Влакът ще ни прегази!
Следващите няколко секунди са ужасни. Шарлът се навежда напред и започва да чука по стъклото. Габи и Лили хленчат безпомощно. Лоръл дава подробности по телефона на операторката от 911. Влакът лети към нас. Аз въртя ключа напред-назад. Влакът се приближава… и приближава… докато вече мога да виждам паникьосаното лице на машиниста.
Всички пищят. Смъртта ни се намира на няколко секунди от нас.
И точно тогава аз спокойно се протягам напред и дърпам смукача.
Двигателят изревава, колата излита от релсите и се завърта на малката поляна край пътя. След миг аз отключвам вратите и всички се изсипват на прашния чакъл, вперили погледи във влака, който прогърмява на сантиметри от тях.
— Паднахте ли ми, смотли! — виквам аз. Цялото ми тяло пламти. — Това не беше ли най-готиния номер на света?
Приятелките ми ме гледат зашеметени. По лицата им се стичат сълзи. След това в очите им блясва гняв. Мадлин се изправя, олюлявайки се.
— Какви ги вършиш, Сътън? Ти използва кодовата дума! Наруши правилата!
— Правилата се пишат, за да бъдат нарушавани, кучки. Искате ли да научите как го направих? — Очаквам с нетърпение да им обясня. От седмици планирам този номер. Това е моето piece de resistance2.
— Не ме интересува как си го направила! — пищи Шарлът. Лицето й е сгърчено от бяс. Юмруците й се свиват и отпускат. — Никой не мисли, че е смешно!
Поглеждам към сестра си. Но тя просто облизва устните си, очите й се стрелкат наляво-надясно, сякаш е онемяла.
Мадлин трепери цялата от ярост.
— Знаеш ли какво, Сътън? Писна ми от тоя клуб! Писна ми от теб.
Аз вирвам брадичка.
— Това заплаха ли е? Искаш да се откажеш ли?
Мадлин се изпъва в целия си ръст от метър и седемдесет и осем сантиметра.
— Може би.
— Ами хубаво! Напускайте — казвам аз на Мадлин и Шарлът. — Има достатъчно момичета, които могат да заемат местата ви! Нали? — Аз се обръщам назад към Лили и Габи, но срещам единствено погледа на Лили. — Къде е Габи? — питам аз. Заедно с Шарлът, Мадлин, Лили се взираме в мрака.
Но Габи е изчезнала.
8.
Истината или ще си носиш последствията
Ема прочете докрай полицейския доклад.
Спряло волво 122 от ’65 година е избегнало сблъсък с влака от Сан Антонио, Тексас. Госпожица Мърсър твърди, че колата й се повредила и угаснала точно на прелеза, като отказвала да запали и да отключи вратите, за да излязат пътниците. По време на разговора с пътниците М. Вега, Ш. Чембърлейн и Л. Мърсър, те всички подкрепиха твърденията на госпожица Мърсър, че за всичко е виновна електрическата система на колата. За момента не са повдигнати никакви обвинения. Хоспитализирана е една жертва, Г. Фиорело. Линейката пристигна в 10:01 и я откара в болница „Оро вали“.
Ема се вцепени. Габриела? Болница?
В коридора отекнаха стъпки. Ема бързо пъхна листите в папката и я отблъсна от себе си секунди, преди Куинлън да отвори вратата. Той тръсна една картонена чаша с вода на масата и я оплиска.