Аз изпитах същото раздразнение, което винаги изригваше в мен когато Ема започнеше да ме съди. Как би могла всяка една от нас наистина да оцени живота си, ако няма с какво да го сравни? Едва след като изгубим нещо, след като бъдем изоставени от майка ни, след като умрем, едва тогава ще разберем какво сме имали. Макар че това повдигаше интересен въпрос: ако Ема беше живяла моя живот, тя също ли щеше да умре като мен? Дали щяха да убият нея вместо мен? Но докато размишлявах горчиво върху това, нещо ми подсказа, че смъртта ми е изцяло по моя вина — заради нещо, което аз бях направила, резултат от избор, който Ема може би нямаше да направи. И нямаше нищо общо със съдбата.
Госпожа Мърсър крачеше напред-назад, високите й токчета почукваха по каменния под. Лицето й бе изопнато и сивият й кичур изпъкваше повече от всякога.
— Първо, ще си отработиш наказанието, Сътън. Къщна работа. Задачки. Каквото те накарам да направиш, ще го свършиш.
— Добре — отвърна тихо Ема.
— И второ — продължи госпожа Мърсър, — не си и помисляй да излизаш от къщи в продължение на две седмици. Освен ако не става въпрос за училище, тенис или обществено полезен труд, ако решат да те накажат по този начин. Да се надяваме, че така ще те накажат. — Тя се спря до пианото и притисна ръка към челото си, сякаш при тази мисъл й се зави свят. — Какво си мислиш, че ще кажат в университетите за това? Някога помисляла ли си за последствията или просто грабваш каквото и да е от магазина и бягаш?
Лоръл, която очевидно беше подслушвала, се появи на вратата с неотворено пакетче пуканки в ръка.
— Но другата седмица е годишният бал! Трябва да пуснете Сътън! Тя е в комитета по планирането! А след това има пътуване с преспиване на къмпинг!
Госпожа Мърсър поклати глава и се обърна отново към Ема.
— Не се опитвай да се измъкнеш. Ще повикам човек да сложи райбери от външната страна на прозорците ти. Знам, че се измъкваш през тях. Ще сложим и на твоите, Лоръл.
— Аз не съм се измъквала! — възрази Лоръл.
— Тази сутрин забелязах стъпки из цветната леха — сопна й се госпожа Мърсър.
Ема стисна устни. Стъпките пред стаята на Лоръл бяха нейните. Беше се измъкнала през нейния прозорец по време на купона за рождения й ден, веднага след като откри нередактираната версия на клипа, в който Лоръл, Мадлин и Шарлът душат на ужким Сътън. Но Сътън не би си признала, че е стъпкала цветята, затова и тя щеше да замълчи. Може би започваше да прилича повече на близначката си, отколкото предполагаше.
Госпожа Мърсър бръкна в чантата си и извади звънящия телефон. Тя притисна мъничкия уред до ухото си и излезе в коридора. Господин Мърсър провери пейджъра си и се обърна към Сътън.
— Всъщност аз имам задача за теб още сега. Преоблечи се и слез в гаража.
Ема кимна послушно. Нека наказанието започне.
Десет минути по-късно тя се беше преоблякла в тениска и изтъркани дънки — е, толкова изтъркани, колкото могат да бъдат чифт „Ситизънс ъв хюменити“, — и стоеше в големия гараж на Мърсърови. Стените бяха запълнени с рафтове, отрупани с гребла, лопати, кутии боя и чували с кучешка храна. В средата на големия бетонен под стоеше стар мотоциклет с ръкописен надпис „Нортън“ отстрани. Господин Мърсър беше клекнал до предното колело и оглеждаше гумата. На коленете си носеше бели защитни наколенки.
Щом видя Ема, той се понадигна и й кимна.
— Тук съм — рече тя смутено.
Господин Мърсър не свали поглед от нея в продължение на няколко безкрайно дълги удара на сърцето. Ема се подготви да посрещне конското, но вместо това той просто изглеждаше тъжен.
Ема не знаеше какво да каже. Разочарованието беше нещо, което беше свикнала да изпитва самата тя и никога не се беше озовавала от другата страна. Винаги се беше опитвала да бъде точно такава, каквато искаха да бъде приемните й родители — бавачка, чистачка, а веднъж дори масажистка. Никога не се беше забърквала умишлено в неприятности.
Господин Мърсър се обърна отново към мотоциклета.
— Това място е в пълен безпорядък — каза най-накрая той. — Може би ще ми помогнеш да изхвърля ненужните неща и да подредя всичко останало по местата му.
— Добре. — Ема измъкна една голяма черна торба за отпадъци от съседния рафт.