— Да си чувал, че вместо камъчета може да се използва телефон? — подвикна му тихо тя.
Итън я изгледа накриво.
— Можеш ли да слезеш?
Ема се ослуша за звуците откъм коридора — за пускането на вода в тоалетната, тупкането на лапите на Дрейк по пода, нещо друго. Ако Мърсърови я усетеха, че излиза същия ден, когато са я хванали да краде, направо щяха да я убият. Но навред цареше пълна тишина. Тя повдигна още повече прозореца и се измъкна навън.
Един дебел клон се протягаше към покрива на къщата; Ема се хвана за него и увисна над земята. Нищо чудно, че Сътън го е използвала като маршрут за бягство. Приземи се върху чакъла и тръгна към Итън, ухилена до уши. Но той не отвърна на усмивката й.
— Какво ти стана, за Бога? Да не си си изгубила ума? Защо трябваше да…
— Ш-ш-т! — Ема се огледа. Кварталът беше потопен в зловеща тишина, навсякъде беше тъмно, колите стояха смълчани по алеите. — Само така можех да стигна безпроблемно до полицейското управление.
— И за какво ти е да ходиш там’?
Ема седна върху големия объл камък пред къщата на семейство Мърсър.
— Трябваше да видя полицейското досие на Сътън.
Докато Ема му разказваше за полицейските доклади и инцидента върху линията, очите му се ококорваха все повече.
— Сътън е застрашила живота на всички — завърши Ема. — Освен това онази нощ нещо се е случило с Габи. Била е откарана в болницата.
— Леле. — Итън приседна до нея на камъка. — И никой не я е издал?
— Според доклада, не. — Краката им се докосваха лекичко; през тънкия крачол на пижамата Ема усещаше грубата тъкан на дънките му.
Итън въртеше неспокойно телефона си в ръце.
— Защо според теб са замълчали?
— Не знам. Този номер е нещо сериозно. Всички са можели да загинат — каза тя, наблюдавайки сянката, която премина край прозореца на съседната къща. — Може би са искали да й го върнат по някакъв начин?
— Чрез нов номер… или нещо друго?
Полазиха я ледени тръпки.
— Ти сам каза, че онази нощ, когато е бил заснет филмът с душенето, приятелките на Сътън са изглеждали така, сякаш искат да я убият, нали?
Итън погледна надолу по улицата и прехапа долната си устна.
— Така ми се стори — отвърна най-накрая той. — Нищо, че според тях е било номер. Сътън изглеждаше истински изплашена.
— На мен ми прилича на отмъщение — рече Ема.
Итън си спомняше по-добре онази нощ от мен. Когато го видях надвесен над мен, аз се почувствах замаяна и уязвима. Само да можех да си спомня часовете и дните след този инцидент… наистина ли се държах с приятелките си така, сякаш нищо не се е случило? Нима толкова лесно се бях отърсила от страховете си?
— Но според мен не трябва да отписваме и близначките Туитър — каза Ема. — Все пък Габи е била приета в болница — може наистина да е пострадала. Освен това те бяха и на гости у Шарлът онази нощ. Виждала съм ги да обикалят с джипа си по улицата и да ме следят. А и в училище ми хвърлят много странни погледи. — Тя затвори очи, сещайки се за Гарет. — Но пък всъщност много хора ми хвърлят странни погледи.
Итън кимна.
— Не можем да отхвърлим никого, докато не се окаже, че има алиби.
Ема вдигна лице към небето и изпъшка. Всичко й се струваше толкова… трудно.
— Родителите на Сътън ще ме убият, ако разберат, че съм навън — каза тя, поглеждайки към тъмните прозорци на къщата. — Наказана съм да не излизам от къщи.
Итън порови с крак в чакъла.
— Значи това е единствената ти нощ, когато все още можеш да се наслаждаваш на свободата?
— Може и така да се каже. Утре най-вероятно на прозореца ми ще има един грамаден райбер.
Итън се усмихна.
— Тогава нека се позабавляваме, вместо да говорим за убийството на Сътън.
Ема бавно повдигна глава и го погледна.
— Как например?
— В двора на съседа ти има басейн. — Итън посочи тухлената стена, която разделяше дворовете на мърсърови и съседите им. — Искаш ли да поплуваме?
— Ще ни видят! — възкликна Ема. Съседите на Мърсърови, семейство Полсън, бяха махвали с ръка на Ема няколко пъти. Те се обличаха в еднакви екипи на „Джей Крю“, караха еднакви лексуси с цвят на шампанско и лепваха името си върху всичко — голяма табела с надпис „СЕМЕЙСТВО ПОЛСЪН“ на пощенската кутия, „ПОЛСЪН, ПОСТРОЕНО ПРЕЗ 1968“ на каменна плоча в предната градина, дори колите им имаха регистрационни номера „ПОЛСЪН 1“ и „ПОЛСЪН 2“. Изглеждаха приятелски настроени, но Ема се съмняваше, че ще посрещнат мило неканени гости в басейна си.