Выбрать главу

— Искаш ли да поиграем? — попита Итън.

Ема се изкиска, но лицето му остана сериозно.

— Ами да — отвърта тя. — Само че тихичко. — Тя затвори очи, завъртя се няколко пъти във водата и прошепна: — Марко!

— Поло! — отвърна Итън с нисък глас. Ема се плъзна в посока към гласа му, протегнала ръце пред себе си.

Итън се изкиска.

— Приличаш на някое зомби.

Ема се засмя, но някак си всичко това й се струваше нередно. Ами ако в този момент трупът на Сътън също се носеше някъде по вода?

В съзнанието ми се появи картина на студена, мрачна вода. Вълни подмятаха труп, обвит в мокри дрехи. Не можех да се приближа достатъчно, за да различа фигурата, която лежеше по лице в реката. Възможно ли е това да бях аз, мъртва?

Без особено желание Ема продължи да плува към гласа на Итън, опитвайки се да се отърси от ужасното чувство, което караше стомаха й да се свива. Ръцете й не успяха да хванат нищо.

— Аз съм майстор на „Марко Поло“ — подразни я Итън. Сега звучеше така, сякаш се намира на плиткия край на басейна. — Гадно ли е да си хранениче?

Ема се прокашля.

— Доста — отвърна тя и стисна по-силно очи. — Но тъй като вече съм на осемнайсет, предполагам, че всичко това приключи. Марко!

— Поло — отвърна Итън, този път отляво. — Приключи и защото вече си тук и живееш живота на Сътън. Щом разгадаем какво се е случило, ти пак ще си станеш Ема.

Ема размърда пръсти в студената вода, обмисляйки думите му. Трудно беше да не мисли какво ще се случи с нея, след като убийството на Сътън бъде разрешено — ако бъде разрешено. Повече от всичко искаше да остане тук, да се разкрие пред Мърсърови и да ги опознае в истинската си самоличност, но какво щеше да стане, щом разберат, че се е представяла за мъртвата им дъщеря?

Итън наруши мълчанието.

— Не знам как си живяла през всичките тези години в приемни семейства и си останала толкова… нормална. Аз не бих успял.

— Ами криех се в главата си. — Ема заплува напред, съсредоточена върху гласа на Итън. — Създавах си свой свят.

— Което означава?

— Водех си дневници и пишех разкази. И си създадох вестник.

— Наистина ли?

Ема кимна, без да отваря очи.

— Беше нещо като… всекидневник „Ема“. Рисувах и пишех за неща, които ми се бяха случили така, сякаш са статия от първа страница. Нали се сещаш, „Момиче приготвя поредния самун вегетариански хляб за приемните си родители-хипари“. Или пък „Приемна сестра чупи играчката на Ема Пакстън просто защото й е кеф.“ Това ми помагаше да се справя. Дори сега продължавам да си съставям заглавия на ум.

— Защо?

Ема избърса водата от лицето си.

— Предполагам, че това ми помага да се чувствам… значима. Все едно заслужавам да се появя на първа страница — дори да е в собствения ми измислен вестник.

— Аз също се скривах в моя малък свят — призна Итън. — Когато бях малък, непрекъснато ме тормозеха.

— Тормозили са те? — Ема искаше да отвори очи и да го погледне. — Защо?

— Защо по принцип тормозят по-малките? — Гласът на Итън се пречупи. — Просто така се случва. Само че вместо да пиша вестници, аз рисувах лабиринти. В началото бяха съвсем елементарни, но постепенно започнах да ги правя все по-сложни, докато накрая сам не можех да ги разгадая. Потапях се в тези лабиринти. Представях си, че са лабиринти-градини, в които мога да изчезна завинаги.

Изведнъж тя усети движението на крака под водата. Протегна ръка напред, докосна кожа и отвори очи. Итън се беше притиснал към ъгъла до вградената гореща вана.

Ема несъзнателно докосна малкия белег от порязване на брадичката му.

— Боли ли?

Итън се изчерви.

— Не.

След това я хвана през кръста и я привлече към себе си. Краката им се преплетоха и Ема почувства топлината на кожата му. Тя погледна към мокрите му устни, капчиците вода по миглите му, луничките, обсипали раменете му.

Щурците пееха в топлата нощ. Мескитовите дървета шумоляха от вятъра. Точно когато Итън се наведе към нея, един лунен лъч попадна върху сребърния медальон на Сътън и отразената му светлина заблестя по повърхността на басейна.

Внезапно водата й се стори студена като лед. Всичко се случваше твърде бързо.

— Ъъъ… — промърмори тя, извърна се и бързо отплува.

Итън също се извърна смутено, бършейки водата от лицето си.