Лоръл влезе в тоалетната и седна върху капака на тоалетната чиния.
— И кога смяташе да ми кажеш?
— Кое? — Ема се престори на заинтригувана от мъничките калъпчета сапун, подредени по ръба на умивалника.
— За това с кого се виждаш. С кого разговаря отвън.
Нервите на Ема се изопнаха. Значи Лоръл ги беше видяла. И ако тя беше убийцата на Сътън, ако знаеше, че Ема е с Итън, то тогава и той се намираше в опасност.
— Не знам за какво говориш. — Гласът й леко потрепна.
— Стига де — сопна й се Лоръл. — Ходиш с някой на име Алекс, нали?
Алекс? Кърпата се изплъзна от ръцете на Ема, докато тя се опитваше да се сети за някого на име Алекс в „Холиър“. Единственият Алекс, когото познаваше, беше приятелката й от Хендерсън…
— Видях есемеса в курса по грънчарство — каза Лоръл, скръсти ръце и погледна към Ема в огледалото. — Някой си Алекс ти беше писал. Мислел си за теб. — Очите й проблеснаха. — С него ли изчезна от купона, а?
Ема усети, че й се завива свят.
— Алекс е момиче — изтърси тя.
— А-ха. — Лоръл завъртя очи. — Кога ще започнеш отново да ми вярваш? — попита тихо тя.
Между тях съществуваше някаква болезнена напрегнатост, която Ема не можеше да схване напълно. Сътън беше наранила Лоръл в миналото — Ема беше сигурна в това, — но по всичко личеше, че Лоръл също бе наранила Сътън.
— Тя е момиче. — Ема рязко се обърна, удряйки хълбока си в умивалника. — Освен това… не е хубаво да ми надничаш в телефона.
Лоръл наведе глава и й се усмихна многозначително.
— Все едно ти не надничаш непрекъснато в моя? Та кой е този Алекс? Някой от гимназия „Валенсия“? От университета? Да не сте се къпали голи? Добре, че Полсънови са на Хаваите!
— Не съм била в басейна — отвърна Ема, но след това се огледа. Капчици вода се ръсеха от мократа коса по раменете й. Тя вонеше на хлор. — Добре де. Хубаво. Плувах в басейна. Но бях сама.
Лоръл прокара пръсти по надписа от ковано желязо върху тоалетната масичка „ЖИВЕЙ, СМЕЙ СЕ И ОБИЧАЙ“.
— Защо не ми кажеш истината? — попита тя обидено. — Няма да кажа на никого. Обещавам. Мога да пазя тайна.
Ема наведе поглед. Единственият човек в Тусон, на който можеше да се довери, беше Итън.
— Кълна се, че бях сама в басейна. Беше ми горещо, не можех да заспя… това е. И Алекс е момиче, с което се запознах на тенис лагера. — Дано Сътън наистина да беше ходила на лагер… и дано Лоръл не беше отишла с нея. След това, опитвайки се да изглежда раздразнена и надменна, тя бутна Лоръл настрани и излезе в коридора.
— Сътън, почакай.
Ема се обърна. Лоръл стоеше зад нея, разтеглила устни в опасна усмивка.
— Знам, че ме лъжеш. Или ще ми кажеш всичко, или…
Думите й увиснаха във въздуха.
— Или какво?
Лоръл стоеше толкова близо до нея, че Ема можеше да помирише лимоновия й шампоан. Раменете й бяха полегати и силни. Едрите й ръце бяха подпрени на хълбоците. Изведнъж Ема си припомни онази ужасна нощ в дома на Шарлът, когато някой я хвана отзад и едва не я удуши. Лоръл беше по-висока от Ема, почти колкото човека, който я беше нападнал. А и от нея се излъчваше сила, увереност, която караше Ема да си мисли, че е способна да извърши убийство. Та нали беше видяла в клипа как Лоръл яростно души Сътън.
Лоръл пристъпи още по-близо. Ема потрепна и отмести поглед от нея.
— По-добре ми кажи какви ги вършиш или ще направя нещо, което наистина ще ти изкара акъла. Смяташ, че номерът с влака е смешен? Ами ако разкажа всичко за него на мама и татко? Ако им разкажа, какво наистина се случи?
Ема отстъпи изненадана. Моля те, кажи ми какво наистина се случи, помисли си тя. Но Лоръл й обърна гръб и тръгна нагоре по стълбите, оставяйки Ема сама в мрака.
12.
Една по-различна тайна
— Ich war in Arizona geboren — прошепна Ема. Учебникът по немски лежеше в скута й, а в ръцете си тя държеше листчета със записки. Намръщи се на гърленото звучене на думите. Звученето на немския й напомняше на някой възрастен мъж, който непрекъснато храчи.
Беше вторник и Ема седеше до кръглата маса за обяд в училищния двор, която беше запазена за учениците от по-горните класове; всички останали трябваше да седят в претъпкания бюфет, който миришеше неприятно на рибени такос. Шарлът, Мадлин и Лоръл трябваше да се появят всеки момент и Ема използваше времето да прегледа записките си по немски за контролното в края на срока.