— Просто е ядосана, защото Сътън не се появи предишният път. — Шарлът също седна до тях и тръсна пакетчето с обяда си на масата. После погледна към Ема. — Ако не искаш, няма да ходим, Сътън.
Лоръл погледна Ема и кимна. Ема беше забелязала, че като фактически лидер на „Играта на лъжи“, приятелките на Сътън винаги приемаха решенията й.
Но според мен те въобще не бяха във възторг от това. Шарлът гледаше отегчено, сякаш се беше изморила непрекъснато да се съобразява с правилата на Сътън Мърсър.
— А ти къде беше днес? — намеси се Мадлин, плъзвайки се на пейката до Ема. — Защо не дойде в Центъра?
Ема потрепна.
— В Центъра ли трябваше да се срещнем? — Така наричаха училищното кафене, комбинирано с магазин, което се намираше до закусвалнята. Там се продаваха предимно тениски с логото на гимназията „Холиър“, билети за бала и моливи номер две.
— Да, за да планираме партито! Ехо, традиция? — Мадлин подаде на Ема картонена чаша с кафе. — Както и да е. Взех ти едно лате. Някой май е доста разсеян днес, а? Може би заради вчерашното ти посещение в полицията?
Лоръл отвори кутийка диетична кола.
— Сутринта им разказах какво се случи. — Тя издържа погледа на Ема, примигвайки невинно с очи, сякаш й казваше: „Че какво друго очакваше да направя?“
— Явно ти нямаше намерение да ни кажеш. — Шарлът отпусна ръце върху кутията със спаначена салата. — Какво се случи?
Мадлин въртеше в ръцете си едно пластмасово ножче и прокарваше показалец по назъбения му ръб.
— Откога крадеш по магазините без нас? — Тя изглеждаше раздразнена, все едно Ема я беше пренебрегнала.
— И на всичкото отгоре да те хванат в „Клика“? — Шарлът цъкна с език. — Това място го покорихме още в осми клас!
— Лоръл ми каза, че си взела чантичка на „Тори Бърч“. — Мадлин сбърчи нос. — Сътън, Тори не си заслужава кражбата.
Ема махна капака на чашата с кафе и парата блъвна в лицето й.
— Нали знаете как понякога просто трябва да направите нещо? — рече двусмислено тя. — Дори щеше да ми се размине, ако кучката на касата си вършеше работата, вместо да се вманиачава по мен. Мисля, че е влюбена.
— Някой май си губи уменията — пропя Шарлът и захапа здраво един морков. Изглеждаше почти щастлива, че приятелката й е била заловена.
Ема отпи от кафето си и примижа — то беше адски горещо.
— Няма начин да отида на бала. Наказана съм до края на века да не излизам от дома.
— О, стига, моля ти се. Разбира се, че ще отидеш. — Мадлин хвърли една покрита с карамел резина в устата си. — Ще намерим начин. И след това ще отидем заедно на къмпинг.
Изведнъж Мадлин се ухили на нещо зад гърба й.
— Годзили на дванайсет часа.
Макар близначките по принцип да се обличаха различно — Габи си падаше по стила на степфордските съпруги, с префърцунени ленти за глава и рипсена коприна, а Лили се обличаше повече като Тейлър Момсен, с карирани фланелки, свръхкъси поли и грим, който я правеше да изглежда като енот — днес и двете носеха прилепнали розови рокли с бухнали тюлени поли и обувки на адски високи платформи, който подчертаваха тънките им глезени. Както обикновено не изпускаха от ръце айфоните си. Зяпаха ги всички — от момчетата от групата в ъгъла до намусените, артистични типове, облегнати по стените.
— Здрасти, мацки! — пропя Габи, когато стигна до масата.
— Чао! — каза Лили. — Някой да не би да спомена нещо за къмпинг? Къде ще ходим тази година?
— Ние ще ходим на планината Лемън — отвърна остро Шарлът. — Нямам представа вие къде ще ходите.
— Лоша работа — отвърна също така остро Лили. — Защото само ние знаем къде са най-яките горещи извори.
— Освен това се сдобихме с един прелестен грил хибачи. Можем да си направим протеинови вафли — добави Габи.
— Не съм убедена, че паленето на огън в пустинята е добра идея — ухили се Лоръл.
Загледана в близначките, Ема прокара език по зъбите си, сещайки се за бавно преминаващия покрай къщата на Сътън джип. Дали нямаше да се окаже, че те са наблюдавали нея и Итън в басейна?
Мадлин огледа тоалетите им.
— Гласуването вече мина, дами. Вече няма нужда да се обличате като примадони.
— Може пък да ни харесва така. — Лили постави длани на хълбоците си. — Добре, момичета. Направихте ли вече планове за церемонията ни?
— Дано да е добра — намеси се Габи, дъвчейки усърдно дъвка. Във въздуха се носеше аромат на диня. — Слуги… страхотна храна и музика… и може би церемония за приемане в „Играта на лъжи“, което би било черешката на тортата? — Габи броеше на пръсти.