— Хайде. — Лоръл заключи колата и тръгна по алеята, но Ема се забави за миг. Тя гледаше към къщата на Итън. Предната веранда беше тъмна. Телескопът, през който Итън беше наблюдавал звездите в първата нощ, когато се срещна с Ема, беше изчезнал. Тя се зачуди с какво ли се занимава в момента. Дали си мислеше за тяхната почти целувка в басейна? Те се бяха срещали няколко пъти по коридорите в училище, но не бяха провеждали по-сериозни разговори.
Входната врата на Ниша се отвори и отборът по тенис ги посрещна с прегръдки и писъци.
Ема надникна в стаята и смушка Лоръл.
— Къде е Маги?
Лоръл се разсмя.
— Тя всъщност не е тук.
От тълпата изскочи Шарлът, облечена с раирана блуза с падащи рамене и бели дънки. Тя хвана Ема под ръка.
— Виждам, че малкият ми план е проработил! — Луничките на носа й се сближиха, когато се ухили до уши.
Ема се намръщи. Малък план?
Шарлът вдигна ръка към ухото си, имитирайки обаждане по телефон.
— Ало, госпожа Мърсър? — каза тя с удебелен глас. — Обажда се треньорката Маги. Много ми се иска Сътън да присъства на вечерята за отбора по тенис довечера. Това ще бъде такава проява на солидарност! О, разбирам, че е наказана, но аз ще я наблюдавам, обещавам. Можете да разчитате на мен!
Дори аз се изненадах. Приятелките ми много ги биваше. Заля ме вълна от облекчение и аз се опитах да протегна ръце и да прегърна Шарлът, изпълнена с огромна радост, че тя не ме е убила. Но както обикновено, пръстите ми просто преминаха през кожата й.
Шарлът прегърна Ема през раменете и я притисна към себе си.
— Няма нужда да ми благодариш. Сега трябва да измислим начин да те измъкнем и за бала.
Тя избута Ема в трапезарията. Върху масата, покрита с карирана покривка, бяха наредени табли с печено пиле и минисандвичи, големи купи салата с дресинг, хрупкави, обвити във фолио чеснови хлебчета и купчина шоколадови тарталетки за десерт. До бутилките с „Гаторейд“, „Смарт уотър“ и диетична кола бяха подредени червени пластмасови чашки. Останалите момичета от отбора вече похапваха от отрупаните си с храна чинии, използвайки пластмасови вилици с дълги дръжки.
Щом Ема пристъпи към масата, нечия ледена ръка я хвана за китката.
— Радвам се, че успя да дойдеш, Сътън — рече Ниша със захаросана усмивка.
Ема потрепна, изнервена от появата й. Това момиче й изглеждаше твърде лъскаво, като се започне с вманиачеността по външния й вид: кремавата й копринена риза беше идеално затъкната в тъмните дънки. Златните гривни на китката й изглеждаха излъскани до блясък. Косата й приличаше на гладък, лъскав плат, който се спуска по гърба й, а гримът й като че ли бе положен от професионалистка.
— Радвам се, че ти харесва — продължи Ниша. — Беше си доста трудно да приготвя всичката тази храна. Особено след като трябваше да се справя сама.
Лъжкиня! — исках да извикам аз. В кухнята на плота забелязах купчина торбички от „Ей Джейс маркет“. Очевидно Ниша беше напазарувала всичко наготово и после само го беше подредила на масата.
— И така — гласът на Ниша лепнеше от престорена сладост. — Как се чувства Сътън Мърсър без приятел? Това сигурно ти се случва за пръв път от, знам ли, май детската градина!
Ема се стегна.
— Всъщност ми е много добре — отвърна тя и лапна един кракер. — Страхотно е да си свободен.
Устните на Ниша се извиха нагоре в отвратително розовееща усмивка.
— Чух, че не си искала да правиш секс с него — добави тя на достатъчно висок глас, за да привлече вниманието на две второкурснички, които тъкмо си сипваха салата.
Ръката на Ема замръзна над кракерите.
— Това откъде го чу?
Ниша се изкиска. Отговорът беше очевиден. С изключение на приятелките й, Гарет бе единственият друг човек, който знаеше какво се беше случило в спалнята на Сътън.
Пфу. Изведнъж ме изпълни доволство, че Ема е скъсала с него.
— Нямах представа, че си такава срамежливка — пропя Ниша, разкривайки идеално белите си зъби. И без да изчака Ема да й отговори, тя се врътна и с елегантна стъпка се отдалечи от нея.
Изпълнена с ненавист, Ема заби вилицата си в едно парче пиле на подноса. Дали и Сътън мразеше Ниша толкова силно? Но не беше само омразата. В Ниша имаше нещо, което адски я изнервяше. Странните погледи, които й хвърляше, шушукането. Все едно си играеше с Ема. Все едно знаеше нещо — нещо важно.
Ема погледна през вратата на трапезарията. Вдясно се намираше голямата, модерно обзаведена кухня; от другата страна на фоайето се виждаше дълъг, тъмен коридор, който най-вероятно водеше до стаята на Ниша. Ще посмее ли?